Култовият старозагорски художник Светлин Стоев подреди 22 „Задявки по никое време" във фоайето на общината в Стара Загора.
Нарисуваните през последните 40 дни творби са в коренно различен стил от този, с който свързват големия художник - мрачните краски, кръвта и Каракачанските кучета.
Новите му рожби посветени на „Жената" са в светли тонове, като само от едно платно наднича представител на любимата му порода. „За първи път в творбите ми присъства жената - един инструмент за мъчение на мъжката душа", откровено сподели творецът.
Техниката според автора се нарича „тайна" и е съчетание между „болка, акрил, червено вино и благи спомени ". Подобно на Караваджо, на когото Стоев е ревностен почитател, големите му творби са тъмни и драматични а новите малки - спокойни и топли.
„Излизам от мрачен и зловещ период на борба с демоните в себе си. Той беше провокиран от съдебните дела, които водих за отнемането на патента на Каракачанското куче, за това, в което ме бяха обвинили моите приятели-предатели, но не ми се говори на тая тема. За боклуците си има табели. ", разказа с болка пред Дарик, най-големият радетел за международното признание на българската порода Каракачанско куче. Неговите 30-годишни опити се увенчават с успех, но въпреки това името му остава в сянка - „Всяка революция си изяжда децата и аз станах част от историята. Всички шушумиги, които се крият в сянката на водача след това стават герои."
На 18 - ата му изложба присъстваха представители на общината, гости и приятели на Светлин Стоев. Старозагорският художник Христо Танев го определи като „най-големият" и поиска да го осинови. Поетът Живко Русев му посвети стихотворение, а зам. - кметът на Стара Загора Иванка Сотирова, го нарече „голям българин с голямо сърце", поднасяйки му разкошен букет.
Чуйте подробностите от откровения разговор на „ти" в прикачения звуков файл
