Много бих искала тази Коледа да сбъдне мечтата й: да работи в библиотека, а по-сетне да стане и детска учителка.
Не само защото тя изключително много заслужава, а защото със своите симпатични 26 години и големия скок, който направи за тях, показа, че всичко е възможно: ако имаш дух, ако имаш подкрепата на най-близките си, ако намериш подходящите хора и съмишленици. Които ти подават ръка. И те разбират. И те обичат. Без бариерите на човешките ни предразсъдъци, без стигмата на отношението към различните, без пренебрежението и неглижирането, съпътстващи крехките ни човешки отношения.
Тя е Михаела. Иванова.За всички, които я познават и обичат, е просто Мишито.
Момичето от магазините край едно малко площадче в Казанлък, любознателното девойче от коридорите на градската библиотека, обичливата участничка във всички кампании и прояви на различни неправителствени организации в Казанлък, работещи с деца с увреждания или други социални проблеми. Знаем за нея от новините. Защото безграничната й любов към животните я направи на два пъти световен шампион по езда в Параолимпийските игри.
Не бях я виждала месеци и не подозирах, че така отведнъж е направила толкова големи човешки крачки, докато не ме покани на среща: на фондация „Лумос". Поканата дойде от нея и нейния ментор Анета Тенева - жената, благодарение на която Мишито промени живота си. И вече може да говори за важните за нея и тези като нея неща. Че е възможно да имаш дом и да останеш при най-близките си, независимо от проблема ти, стига да има хора, които да повярват в теб и да те обичат. Да ти помогнат да разбереш кой си и какво искаш да правиш, да ти подадат ръка, за да намериш смисъл в дните си. Да преследваш и сбъдваш мечтите си, да намериш нови приятели. И хора, на които да помагаш и ти.
Защото за времето, в което Мишито се превърна в Михаела, се е случило точно това.
Респектиращо много за кратките две години, в които тя става едно от момичетата с интелектуални затруднения, което е под грижите на фондация „Лумос" - благотворителна неправителствена организация, чиято основна цел е да се сложи край на системната институционализация на деца в риск и с проблеми и осигуряване на възможност и подпомагане детето да остане в семейството или в близка до семейната среда и да изживява детството си пълноценно, заобиколено от любов, грижа и подкрепа, за да осъществи пълния си потенциал. Помощ и подкрепа, оказвана на самото дете и на семейството му.
За двете години, в които Мишито - арсеналско дете на много упоритата в обичта си Дафина, лаборантка от химическата лаборатория на Завод 3 в оръжейницата, е част от „Лумос", успя да от плахо момиче да се издигне до самозастъпник: човек, който знае своите права и може да се бори и за тези на останалите. Превърна се в символ на България и Казанлък, любимка на младежите от различни краища на Европа, където успя да бъде, благодарение на участието си в различни форуми със свои връстници. Дестинациите са респектиращи, срещите още повече: Лондон, Прага, София, Белфаст, Брюксел, Швейцария, Белгия, срещи със социалния антрополог Харалан Александров, с Калин Каменов, с кмета на София Йорданка Фъндъкова , с лидери на мнения и законотворци от Европа и в българския парламент са само част от незабравимите форуми и срещи, белязали новия път на Михаела. И променили мирогледа й, ценностната й система, хоризонтите и възможностите й, усещането й за личност, път, смисъл.
Затова и срещата й с приятели от близо и далеч на нейната своеобразна „иногурация" е изключително вълнуваща. С танци, сълзи на благодарност, сълзи от радост, стаено възхищение за смелостта да изминеш най- важните си и трудни крачки. Със споделения танц на Дрували, от който разбираш, че хората с интелектуални затруднения са с много по-широки емоционални хоризонти, че могат да са верни приятели до края на дните си, че се привързват безкористно и обичат без стигма.
„Искам да работя и да помагам и на други млади хора с увреждания да се реализират и да повярват като мен в мечтите си. Благодарение на хората се промених. Благодаря, че ме уважихте и уважихте важните неща в моя живот!".
В тези думи е побрана случилата се двегодишна Коледа за Михаела, момичето, чийто живот „Лумос" промени. Мишито, което от изгубено в озверялото ни общество дете се превърна в един зрял и уважаващ себе си човек. Който знае кой е, има куража да се бори за достойнството си и това на другите като нея.
