Декември е.
Време за оглеждане.
За подаръци. Като план и като реализация.
Декември. Време за депресия и стрес. От празниците, които връхлитат живота ни и го превръщат в роб на софрите, традиците, статуквото, роднинското перчене и колегиалната завист.
Декември е месецът, в който ставаме зависими. От инерцията на общата маса, повлечена сляпо в календарите и наложените от тях стереотипи и норми, често чужди на светогледа, морала , разбиранията ни, вътрешното ни усещане за хармония със света. Чужди ни дори и като финансови възможности. Нещо повече- непосилни. Но нали е декември, всеки счита, че е време да се отсрами. Така че да той самият да предизвика завист у останалите.
Затова пазаруваме. Често в несвяст.
Тази година по обективни причини- малко с повече мярка. Засега. В името на тази шопинг, на тази предпразнична треска сме решили да се стискаме 11 месеца в годината, за да живеем и се храним само в един. Странна българска логика, лишена от здрав смисъл.
Винаги съм ненавиждала тези декемврийски предпразнични дни. Тази всемирна и всенародна лудост.Не само заради забравените опашки, на които ми се налага да чакам дори заради баналната иначе потребност да си купиш салам и хляб, а и заради всеообщата треска, с граници на лудост, която ни обзема, дойде ли Коледа.
В желанието си да сме оригинални, да зарадваме близки и познати, често загубваме мярка:колко да похарчим, така че да е здравословно за нас и джоба ни. Стресът е най- честият ни съветник, особено като нямаме нужните пари, а искаме да сме като всички останали.
Безумното пилеене на пари за подаръци и софри по Коледа разболява. Тезата не е моя, а на специалисти, изследвали поведението на клиенти в дни като тези.
Особено във времена с очертаваща се все по-дълбока световна финансова криза.
И въпреки това и тази Коледа ще е възможна.
Заради нежелането си да приемем, че животът продължава и отвъд нея. Затова и ще харчим като за последно и със световни размери- от 30 лева до няколко десетки хиляди, според признанията ни в различни сайтове.
Затова и ще живеем само за едната софра, най- много за седмица. Независимо от всички останали наши твърдения.
На фона на тези цифри как да повярва човек, че днес живеем по –лошо от вчера и че ни чакат трудни времена.
Българинът е човек оптимист, подпират тезата и народопсихолози, склонни да напомпват още повече предколедните ни илюзии. Очевидно може още.
А като се сетя, дори имаше филм, че Коледата била невъзможна. Кой казва?
Не и в България.. Тук винаги е Коледа. Независимо от престрелките между ББ и СС и от плашилата за безпарачие и стачки. Дори опушени полицейски.
Тук е България. И винаги всичко е възможно. Така че давайте! Като за последно . И като за пред световно. Защото друга Коледа може и да няма.
По изключение...
РS!!!
Това последното не е наш патент..Следователно.. може/ М/ и да ни / ГО/ заобиколи./М/ .
