80% от всички плащания за земеделие в Европа отиват в ръцете на 20% от фермерите. Така на практика големите изяждат малките. Неконкурентноспособността на земеделското производство в България, заради огромната бюрокрация на практика обрича земеделските стопани. България е единствената държава в ЕС, която не е пълноправен член на Организацията на европейските фермери и причината за това е в липсата на браншова организация, която да представлява земеделските организации в страната.
Тези изводи бяха направени по време на дискусия в Казанлък, организирана от ПП „Обединени земеделци“ и Министерство на земеделието, с посредничеството и домакинството на Община Казанлък. Темата бе „Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2020 година.
В хода на разговорите и обменените мнения бяха представени основните насоки и проблеми за българското земеделие през следващите няколко години, както и условията, които българските земеделци следва да изпълнят.
Участващите в срещата земеделски производители и производители на етерично-маслени култури, черупчести плодове и ветеринарни лекари и животновъди изразиха сериозни притеснения и настояха да се вземат предвид спецификите на страната ни и интересите на стопаните да бъдат защитени при изработката на общата земеделска политика на страните от ЕС.
Държавата и в частност Министерството на земеделието да предприемат сериозни мерки по отношение на биоземеделието и разтоварването му откъм бюрокртичност и чиновничество, както и да вложат ресурс за сертифициране на земята в тази посока, поискаха биопроизводители. В подкрепа на исканията си те приведоха парадоксални примери от своята работа, като изискването ежедневно да се попълват 72 дневника, при това на ръка, писмено и на хартия за отглеждането на 100 хиляди бройлера, като документацията за целта се пази 5 години. Те посочиха като добър пример Дания, където страната „налива“ 500 млн. евро за сертифициране за биоземеделие.
Намаляване на ДДС върху храните, облекчаване и увеличаване на достъпа до парите от Европейските фондове за български земеделски стопани, както и държавата да спре да бъде спирачка за развитието на земеделските производители, настояха фермери и земеделци от Казанлъшко.
Местни фермери ветеринари изразиха притеснения си, че с тази национална политика в земеделието до 2020 година, само в страната няма да бъдат усвоени над 2 млрд лева субсидии от ЕС за земеделските стопани.
Целта на срещите ни се вас е да ви чуем на място и да набележим конкретни мерки и приоритети, съобразени с българската специфика на родното земеделие, които да се отстояват при бъдещата обща земеделска политика, каза на финала на срещата Петя Ставрева, бивш евродепутат и председател на ПП „ Обединени земеделци“.
Тези изводи бяха направени по време на дискусия в Казанлък, организирана от ПП „Обединени земеделци“ и Министерство на земеделието, с посредничеството и домакинството на Община Казанлък. Темата бе „Общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2020 година.
В хода на разговорите и обменените мнения бяха представени основните насоки и проблеми за българското земеделие през следващите няколко години, както и условията, които българските земеделци следва да изпълнят.
Участващите в срещата земеделски производители и производители на етерично-маслени култури, черупчести плодове и ветеринарни лекари и животновъди изразиха сериозни притеснения и настояха да се вземат предвид спецификите на страната ни и интересите на стопаните да бъдат защитени при изработката на общата земеделска политика на страните от ЕС.
Държавата и в частност Министерството на земеделието да предприемат сериозни мерки по отношение на биоземеделието и разтоварването му откъм бюрокртичност и чиновничество, както и да вложат ресурс за сертифициране на земята в тази посока, поискаха биопроизводители. В подкрепа на исканията си те приведоха парадоксални примери от своята работа, като изискването ежедневно да се попълват 72 дневника, при това на ръка, писмено и на хартия за отглеждането на 100 хиляди бройлера, като документацията за целта се пази 5 години. Те посочиха като добър пример Дания, където страната „налива“ 500 млн. евро за сертифициране за биоземеделие.
Намаляване на ДДС върху храните, облекчаване и увеличаване на достъпа до парите от Европейските фондове за български земеделски стопани, както и държавата да спре да бъде спирачка за развитието на земеделските производители, настояха фермери и земеделци от Казанлъшко.
Местни фермери ветеринари изразиха притеснения си, че с тази национална политика в земеделието до 2020 година, само в страната няма да бъдат усвоени над 2 млрд лева субсидии от ЕС за земеделските стопани.
Целта на срещите ни се вас е да ви чуем на място и да набележим конкретни мерки и приоритети, съобразени с българската специфика на родното земеделие, които да се отстояват при бъдещата обща земеделска политика, каза на финала на срещата Петя Ставрева, бивш евродепутат и председател на ПП „ Обединени земеделци“.
