Реставрираха най-монументалния от близо 80 съществуващи паметници на Светите братя - този пред Националната библиотека "Св. св Кирил и Методий". Поставен е там през 1972 година и за последните 50  години той никога не е бил нито консервиран, нито реставриран. Работата по 4-метровата скулптура отнела няколко дни на цял екип специалисти. 

Финансирането е изцяло с частни дарения на български семейни компании, съобщава NOVA.

През 1963 година е взето решение Народната библиотека, носеща името "Васил Коларов", да бъде преименувана на "Кирил и Методий". Бюстът на комунистическия функционер трябва да бъде подменен с паметник на двамата братя. Обявен е конкурс и няколко години по-късно, паметникът вече е факт. Той е дело на Владимир Гиновски.

Георги Димитров

„Страхотен човек! Ателието му - влизаш и те посреща една класическа музика. Интелигентност и дълбочина. Той е автор на много паметници. Може би има 40 само в България, някои от тях са емблематични за страната ни”, разказва скулпторът Марин Марков.

В средата на '70-те, Марин Марков е все още студент и начинаещ скулптор. Днес обаче, именно той стои зад реставрацията на Паметника на Цар Освободител в София, лъвовете на Лъвов мост и Паметника на Шипка. Автор е и на емблематичната скулптура на Алеко Константинов от столичния булевард "Витоша". Да поверят в ръцета му реставрацията и на творбата на неговия учител, дарителите не се поколебават.

 „Преди три години - на 24 май, забелязахме, че паметникът не е в най-блестящата си форма и така се роди съвсем случайно идеята, ние да се захванем с реставрацията му. Установихме на база на нашите проучвания, че за тези 50 години нищо не е правено с него”, каза Виктор Гугушев от Сдружение на фамилния бизнес - България.

Те са Сдружение на фамилния бизнес в България. Неправителствена организиция, която обединява над 60 фамилии с бизнес в различни сфери - от хранително-вкусова промишленост, през хотелиерство до индустрия и услуги. Отделят нужните средства и речено-сторено. Но сторено бавно. И не заради необходимите парични средства, а заради бюрократични спънки и едно безкрайно съгласуване.

„Със Столична община, така и с Института за паметници на културата, с Областна управа, с Министерство на културата, мисля, че и с Народната библиотека също така съгласувахме. Но някак си комуникацията между институциите отнемаше известен период от време. Намерихме доста добри реставратори, които изготвиха специална технология за реставрация”, каза Гугушев.

Екипът от реставратори на Марин Марков решава да работи на място, без да демонтират паметника и без да го покриват, за да е явно всичко. „Самата технология включваше идентифициране на пукнатините по корпуса на паметника, съответно тяхното запълване по специална технология и заваряване”, разказва Виктор Гугушев.
NOVA