По случай Международния ден на театъра 27 март, тази вечер в Народния театър „Иван Вазов”, наградата „Икар” на Съюза на артистите в България „За чест и достойнство” ще получи доайенът на сливенския драматичен театър Михаил Илийков. Актьорът е носител на първия у нас „Аскеер” за мъжка роля – за образа на Ханджията в „Джендем хан”, по разказа на Екатерина Томова „Дерето на елхите”.
Михаил Илийков има 36-годишен стаж в трупата на сливенския драматичен театър. Започва работа като артист на сцената на Родопския драматичен театър. След кратко пребиваване в театрите в Габрово и Ямбол, постъпва в сливенския драматичен театър, където, на над 70-годишна възраст, играе активно и днес. Пет години от творческата си биография посвещава на експерименталния театър „Сфумато”. Когато превръщат сливенския театър в открита сцена, за две години е в трупата на Бургаския театър.
За връх в творческата си кариера счита работата с режисьорите Иван Добчев и Маргарита Маденова в първите години на „Сфумато”. Там се пренася създаденият в Сливен прочут спектакъл „Джендем хан”, там играе „Луда трева” на Й.Радичков и „Грехът Златил” по Йордан Йовков. В списъка на знаковите режисьори, с които е работил, са още Пламен Марков, Слави Шкаров, Христо Церовски, Елена Цикова, Борислав Чакринов.
Най-запомнящи се от десетките му характерни роли са на първо място образа на Ханджията от „Джендем хан”, Македонски от „Хъшове” /по Вазов/ на Христо Церовски, Мечев от „Солунските съзаклятници” /на Маргарит Минков/ с режисьор Пламен Марков, Господин Балкански от едноименния спектакъл на Борислав Чакринов.
Любимата му роля е на Златил от „Грехът Златил” на Маргарита Младенова в „Сфумато”. Прочитът на Йовковата „Боряна” на голямата дама на българския театър М.Младенова прави Златил /Бащата/ главен герой в спектакъла. Той е последният стожер на партиархалния морал, който е много близък до интимния свят на златоградчанина. Михаил Илийков има силно развит усет за корена. Него той търси във всичките си театрални превъплъщения. Заради всички тях днес той има пълно основание да каже: „Аз съм Златил в българския театър!”
