На втория ден от новата година българите празнуват денят на Свети Силвестър. Този празник е известен още и като Карамановден. На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър освен Карамановден се нарича още и Волски празник.
Свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има определено очистителен характер. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
На този ден православната църква чества Св. Силвестър, с чието име е свързано интересно предание. Магьосникът Замврий, който не бил привърженик на християнството, убива вол, прошепвайки му името на някакъв бог. Св.Силвестър разбира за това и кара магьосника да спаси животното, тъй като само Бог има право да дарява и отнема живот. Замврий на успява да спаси вола, но уповавайки се на своята вяра Силвестър връща живота на животното. По тази причина той се счита за покровител на животните и най-вече на воловете.
Днес имен ден имат Силвестър, Силвия, Гopан и Гopица.
