Българската православна църква почита днес паметта на Свети мъченик Трифон. Той е роден около 225 г. в село Комсада, в областта Фригия, Мала Азия, в семейството на праведници, които отрано разпалват в него любов и преданост към Бога. Трудът им не отива напразно. Още от дете по негова молба Бог върши чудеса. Живее праведно и загива мъченически заради вярата си в Исус Христос. По време на гоненията срещу християните, когато римският императорски престол е зает от Траян Деций (249 - 251 г.), Трифон е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.
По българските земи Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
Свети Трифон е покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. На празника се извършва ритуално зарязване на лозята. В ранно утро стопанката омесва тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с ориз кокошка. Поставя хляба и гозбата в нова шарена торба и я дава на лозаря заедно с бъклица вино. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от трапезата на Бъдни вечер. След това започва зарязването на лозите. А като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби.
Eтнографите откриват основата на празника в древния култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т.нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
