34-годишният Иван Чалъков от село Мараш близо два месеца живее в гробищния парк в селото. Иван спи върху гроба на баща си Борис, който се е самоубил през месец май, скачайки на релсите пред преминаващ влак.
Иван разказва, че преди три-четири години с баща си прочели мисъл на Лев Толстой, че животът е безмислен и решили заедно да се самоубият. „Миналата година му казах татко хайде да се хвърлим на релсите, той ми каза - Синко още е рано", разказва Иван. На първи май тази година обаче баща му слага край на живота си, хвърляйки се пред преминаващ влак. От тогава синът му носи постоянно в себе си снимка на баща си и казва, че не може да преодолее раздялата с него. „И сега съм тука", казва Иван и посочва гробът на баща си. „Аз съм казал, рано или късно, няма как да разбера кога ще удари камбаната за мене обаче и аз ще отида там! Все още мисля за моя баща", казва мъжът.
Около гробът на баща му се намират и гробовете на други представители на рода Чалъкови и Иван често си спомня за роднините си.
Присъствието му на селските гробища притеснява хората в Мараш. По-възрастните се притесняват да посещават гробищния парк, защото се страхуват от Иван. Пазачът на намиращото се в близост летище разказва, че нощно време чува виковете на Иван. „Татко къде си излез да говорим - така вика, имам разправии с него големи, може и пожар да направи", разказва пазачът.
Късно вчера полицаи са отвели Иван в психиатричната болница в Царев брод, където ще установят състоянието му.
