Само за един сезон Иво има 3 купи във витрината си.
/
dariknews.bg
Шуменецът Иво Дечков е на 22 години. Дебютира в рали спорта през 2017-та година на местно състезание "Мемориал Валерий Великов".
Да бъде зад волана на спортен автомобил въобще не е неочаквано. Иво отраства по трасетата, където баща му Йордан навигира известни имена в спорта като Свежен Дончев и Данчо Данчев-Данчони.
dariknews.bg
Много се запалих по ралитата, атмосферата е уникална, казва той.
През 2016 година двамата се свързват с автомобилен производител, за да може младият мъж да тренира към фирмения отбор. След това взимат собствен автомобил - също за тренировки. В един момент обаче решават вместо да плащат наем за състезателен автомобил, те да си направят такъв.
Така тренировъчният Сеат става състезателен - получава ролбар, професионални спирачки, пожарогасители и всичко необходими, за да отговаря на изискванията на Федерацията по автомобилен спорт.
dariknews.bg
На старта на първото си състезание - планинското изкачване "Мемориал Валерий Велкиков", е притеснен, но състезанието минава гладко. Така той се отправя към следващите трасета - където вече на дясната седалка е и баща му Данчо.
Ралито е много по-приятно за каране, защото е по-дълго. При планинските - имаш няколко отсечки, тъкмо загрееш и всичко приключва. Ралито е с поне 15 километрови отсечки и имаш възможност да се изкефиш, разказва с усмивка Иво.
dariknews.bg
Записки, съвети и концентрация. Така тандемът си пробива път нагоре в класирането - Рали-спринт Дряново, Рали Българка, Рали Твърдица-Елена.
До състезанието във Видин.
Там имахме много добро темпо. Обаче бях допуснал грешка в записките, бяхме описали завоя като по-прав. Когато минахме оттам, излязох с много висока скорост и не остана време за реакция, разказва пилотът. Резултатът - колата е по таван в канавката. Двамата - баща и син си честитят първия "таван".
dariknews.bg
Екипът ни е много добър - ние сме като едно цяло - сливаме се и си имаме пълно доверие, казва Иво.
Имат и ритуал преди старта - да се скарат. Навигаторът Данчо обяснява, че и двамата са много емоционални - но след като се скарат за кратко на линията - цялото състезание преминава безпроблемно.
Моята любов към спорта и желанието ми Иво да се състезава бяха над ония мисли, които биха ме спрели, разказва бащата. Той винаги е мечтал да бъде пилот и е категоричен, че синът му трябва да бъде зад волана на състезателен автомобил.
Когато седнах с него в колата, имах чувството, че за първи път поглеждам към асфалта. Винаги съм искал да съм пилот, но сега изпитвам много по-голямо удоволствие да го гледам как кара и да го навигирам, усещането е невероятно, казва Данчо.
dariknews.bg
Той споделя и че се притеснява повече, когато не е навигатор, а синът му участва сам в състезание.
Не искам да си спомням какво усещах в първия му старт, докато чаках да чуя по станцията, че колата е финиширала, казва бащата навигатор.
Колата поддържат сами - със средства от семейния бизнес.
Заниманието е скъпо, но ние сме съсредоточени в това да сме в спорта, заради което се и лишаваме от доста неща, разказва Данчо. Въпреки това и бащата, и синът нямат намерение да се отказват.
dariknews.bg
Това е една любов, едно огънче, което гори в теб и те движи напред. Същевременно това е цел, за която трябва да си дисциплиниран и упорит, казва той.
За своята първа година по трасетата Иво става трети в националния "Ралиспринт" шампионат, завоюва 2-ро място на състезанието в Дряново и стъпва на почетната стълбичка на класиката "Рали Стари Столици".
