Името на празника идва от това, че се заговява /пости/ с месни ястия. На трапезата днес за последен път преди Възкресение се слагат ястия, приготвени от месо. Яде се кокошка или свинско месо, приготвя се и баница, в която има животинска мазнина.
От Месни Заговезни започва 40-дневният Великденски пост, през който не може да се консумират храни от животински произход и да се пие алкохол. През тази година Великият пост, наричан още Света четиридесетница, започва от 2 март, понеделник, и продължава до 18 април 2020 г.
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.
Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирна Заговезни, може да се яде сирене, мляко, масло - всякакви млечни продукти и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора, защото след това те са строго забранени.
До Великден следват хранителни и духовни пости. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
