Днес Църквата почита паметта на един от най-обичаните светии - Серафим Саровски.
Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден през 1754 г. в град Курск, в уважавано търговско семейство.
Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. От малък желаел да стане монах. Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: "Радост моя!".
Св. Серафим предал Богу дух на 15 януари 1833 г. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител.
Канонизиран е за светец през 1903 г. На тържествата по неговото канонизиране тогава присъствали около 300 000 вярващи, между които и император Николай II със своето семейство. Още приживе наричали св. Серафим утешител на скърбящите, защото никой, обърнал се с молитва към него, и приживе, и след неговата кончина, не си тръгвал, без да е получил благодатна помощ.
За изминалите повече от 100 години от неговата канонизация почитта към този светец все повече нараства и се разпространява. Той е сред най-почитаните светии в православния свят, обичан и почитан и от християните в нашата страна. Затова по време на мирното си посещение в Русия през 2014 г. патриарх Неофит отправя към руския патриарх Кирил молба да бъде дарена на Българската православна църква частица от мощите на великия Божи угодник. Молба, на която патриарх Кирил откликва.
