Знамето на поделението в Смолян е било развято от капитан Крум Караиванов, изпълняващ длъжността заместник-началник на Учебен център за високопланинска подготовка и младши сержант Трендафил Кехайов - инструктор по алпийска и ски подготовка в Учебният център на 101 алпийски полк - Смолян.
Това е станало минути, след като двамата покорили върха, който се намира на 4 478 метра височина и се счита за един от най-опасните на планетата, но въпреки това привлича около 2000 алпинисти годишно, които искат да го изскачат.
Сухопътни войски
През 2018 г. двамата военнослужещи стъпват на връх Пунта Пеня, който със своите 3 343 метра е най-високият връх на Мармолада и на Доломитите. През 2019 г. те са част от отбора на алпийския полк, завършил успешно най-престижното и тежко военно състезание „Еделвайс райд" в Австрия, в което изминават 40 км и преодоляват 4 000 метра положителна денивелация за 2 дни с раници от по 25 кг и оръжие.
Планирането за изкачването на връх Матерхорн започва още през зимния период с добра предварителна подготовка - с ежедневни занятия по специализирана ски подготовка, по-късно по време на летния полеви лагер, на курсовете по специализирана алпийска подготовка и тренировъчни изкачвания в Рила и Пирин.
На 22 юли, военнослужещите по време на домашен полагаем отпуск, подпомогнати финансово от спортен клуб „ Алпинист 101“ - Смолян, се отправят от България към Швейцария, като за 36 часа преминават през Сърбия, Хърватска, Словения, Италия, достигат Швейцария и се настаняват в къмпинг Теш, намиращ се на 22 км от Цермат - изходната точка за достигане на крайната цел.
На 24 юли, след нощ, прекарана в къмпинга, се отправят към хижа Хьорнли, намираща се на 3 260 м., откъдето започва изкачването към върха. Същият ден вечерта достигат заслон Соловей - 4 000 м. и там остават за климатизация и почивка.
На 25 юли в 05.30 часа, тръгват към върха. Теренът е изключително труден, стръмен и опасен. Движейки се с равномерно темпо, двамата достигат до снежният пояс на 4 300 м. В 10.00 часа върхът е достигнат и чувството на радост и задоволство е видимо.
Гледката е величествена. В далечината се виждат покритите със сняг и лед върхове Брайтхорн, Поллух, Кастор, Лискам. След няколко снимки започва по-трудната част от това приключение - слизането до изходната точка.
Спускайки се по фиксирани въжета, малко преди заслона, започва да вали градушка и да духа силен вятър. За щастие на двамата заслонът е близо и те успяват да се подслонят.
С напредването на вечерта времето става все по-кошмарно. Вятърът се усилва, падат гръмотевици, вали градушка. Взема се решение вечерта да се прекара в заслон Соловей.
На 26 юли, утрото възнаграждава двамата военнослужещи с изключително тихо и спокойно време, което е знак да тръгнат надолу. След 4-часово спускане достигат хижа Хьорнли, където двамата се поздравяват с успеха.
Следва слизане до лифта, оттам до Цермат и прибиране в къмпинга.Там правят дълга почивка и се подготвят за пътуването към България.
И двамата военнослужещи са категорични, че това е успех за целия личен състав на 101 алпийски полк и без подкрепата от спортен клуб „Алпинист 101“ и от командира полковник Димитър Кацаров това не би било възможно да се случи.
