Набеден агент осъди Комисията по досиетата
94395
Набеден агент осъди Комисията по досиетата
Набеден за агент на Държавна сигурност осъди Комисията по досиетата. Пазарджиклията Илия Траханаров е спечелил битката за изчистване на името си след повече от години разкарване по съдилища. Побеждава и на последна инстанция през юни, след което продължава още 2 месеца борбата с комисията, докато името му бъде заличено от списъците със сътрудници, разказа днес пред журналисти адвокатът му Валери Пейчев.
Парадоксът е, че за 91-годишния сега Илия Траханаров в регистрите на ДС няма никакви данни, с изключение на 4 картончета от т.нар. Образец 4, попълнени с друг почерк (доказано по-късно с графологични експертизи) и с чужд подпис. В Пазарджик човекът е известен в обществото като един от местните лидери на някогашното СДС. Казва, че изпаднал в потрес, когато през 2015 година получил известие, че е бил доносник от 1962 година.
Илия е роден през 1926 година в Гоце Делчев, където със семейството му са били подложени на репресии от комунистическия режим, защото искали да се водят българи, а не македонци. На 22-годишна възраст е осъден на смърт чрез обесване, после присъдата е заменена с доживотен затвор без право на замяна. Обвинението е в опит за сваляне на народната власт и дейност като американски шпионин. Баща му и брат му също получават присъди от 15 и 12 години. За 13 години обикаля почти всички затвори в страната, последно лежи в Пазарджишкия. След промени в законодателството по-късно е реабилитиран, след което остава в Пазарджик.
Именно в този момент оперативни работници от Благоевград с фамилии Велев и Николов го зачисляват към ДС само с въпросните попълнени картончета. Никой от тях не е говорил нито с него, нито с управата на тъмницата. Това не се случва и когато е снет от агентурата с мотив, че не искал да се прибере в родния Гоце Делчев, за да работи срещу баща си и брат си. За тези събития Траханаров разбира едва от известието, получено през 2015 г. Подава молба в комисията за извършване на проверка и получава отговор, че се води в листата с агентите на ДС с прозвище Златков, като му е отказано повече съдействие за разплитане на недоразумението.
Затова завежда дело в съда и го печели убедително на всички инстанции. Едва тогава става ясно, че досието му е празна папка и освен доказано фалшифицираните картончета не съдържа нищо между кориците.
ДС е месомелачка за човешки съдби, казва днес победилият над държавните институции. Адвокатът му допълва, че набедените агенти не са един и двама, мнозина са включени в списъците само с картончета и без събиране на каквито и да е доказателства. Той води още едно аналогично дело на набеден сътрудник и то също е спечелено на първа инстанция. Но ако преди законодателството е позволявало само след проверка жертвите да изчистят имената си, след промени от 2006 година сега това може да стане само по съдебен ред.
Траханаров пък е решен да съди комисията и за обезщетение. Приел е каузата като смисъл на живота си и е категоричен, че ще се бори докрай, докато цялото общество не се убеди в неговата невинност.
Парадоксът е, че за 91-годишния сега Илия Траханаров в регистрите на ДС няма никакви данни, с изключение на 4 картончета от т.нар. Образец 4, попълнени с друг почерк (доказано по-късно с графологични експертизи) и с чужд подпис. В Пазарджик човекът е известен в обществото като един от местните лидери на някогашното СДС. Казва, че изпаднал в потрес, когато през 2015 година получил известие, че е бил доносник от 1962 година.
Илия е роден през 1926 година в Гоце Делчев, където със семейството му са били подложени на репресии от комунистическия режим, защото искали да се водят българи, а не македонци. На 22-годишна възраст е осъден на смърт чрез обесване, после присъдата е заменена с доживотен затвор без право на замяна. Обвинението е в опит за сваляне на народната власт и дейност като американски шпионин. Баща му и брат му също получават присъди от 15 и 12 години. За 13 години обикаля почти всички затвори в страната, последно лежи в Пазарджишкия. След промени в законодателството по-късно е реабилитиран, след което остава в Пазарджик.
Именно в този момент оперативни работници от Благоевград с фамилии Велев и Николов го зачисляват към ДС само с въпросните попълнени картончета. Никой от тях не е говорил нито с него, нито с управата на тъмницата. Това не се случва и когато е снет от агентурата с мотив, че не искал да се прибере в родния Гоце Делчев, за да работи срещу баща си и брат си. За тези събития Траханаров разбира едва от известието, получено през 2015 г. Подава молба в комисията за извършване на проверка и получава отговор, че се води в листата с агентите на ДС с прозвище Златков, като му е отказано повече съдействие за разплитане на недоразумението.
Затова завежда дело в съда и го печели убедително на всички инстанции. Едва тогава става ясно, че досието му е празна папка и освен доказано фалшифицираните картончета не съдържа нищо между кориците.
ДС е месомелачка за човешки съдби, казва днес победилият над държавните институции. Адвокатът му допълва, че набедените агенти не са един и двама, мнозина са включени в списъците само с картончета и без събиране на каквито и да е доказателства. Той води още едно аналогично дело на набеден сътрудник и то също е спечелено на първа инстанция. Но ако преди законодателството е позволявало само след проверка жертвите да изчистят имената си, след промени от 2006 година сега това може да стане само по съдебен ред.
Траханаров пък е решен да съди комисията и за обезщетение. Приел е каузата като смисъл на живота си и е категоричен, че ще се бори докрай, докато цялото общество не се убеди в неговата невинност.
