48,6% от българите искат предсрочни избори
48,6% от българите искат предсрочни избори / © снимка: Sofia Photo Agency, архив

Почти половината българи - 48,6%, смятат, че в момента България се нуждае от предсрочни парламентарни избори. Малко повече от една четвърт - 26,9% не одобряват предсрочния вот, докато 24,5% не могат да преценят кое е вярното решение за страната в настоящата политическа ситуация.

Това сочат данните от изследване на Института за модерна политика, направено в периода 12-17 декември 2013 година.

Ако парламентарните избори бяха днес, в Народното събрание щяха да влязат пет партии: БСП, ГЕРБ, ДПС, България без цензура /плюс ВМРО и ЗНС/ и Реформаторският блок, сочи още изследването, цитирано от БГНЕС.

Въпросът за произвеждането на предсрочни парламентарни избори съпътства работата на правителството практически от първия ден на мандата на действащото Народно събрание. Остротата, с която този въпрос се поставя от опозиционните политически и обществени среди, произтича както от създадената в резултат от последните избори патова парламентарна конфигурация, така и от натрупаното недоволство и протестната вълна, предизвикани от действията на управляващите в началото на мандата.

Мнението на анкетираните, които подкрепят идеята за предсрочен парламентарен вот, се разделя по въпроса за тяхното евентуално насрочване. 24,3% от анкетираните искат незабавни предсрочни избори. Докато 23% смятат, че те трябва да се проведат едновременно с изборите за евродепутати през месец май догодина. Значително по-малък брой от анкетираните смятат, че предсрочни парламентарни избори трябва да се проведат през есента на 2014 г. - 3,2%. Почти една трета не могат да преценят кога е подходящият момент за предсрочни избори - 32,4%.

Общо 57,3% от респондентите са декларирали готовност да отидат до урните. Всеки пети (20,7%) твърдо не би гласувал, а 22,1 заявяват, че не са решили дали да упражнят правото си на вот.

Декемврийското проучване на социологическия екип на Института за модерна политика регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. БСП получава подкрепата на 21,2%, а ГЕРБ 21.0%. Разликата от 0.2% обаче е пренебрежимо малка и на практика потвърждава изравнените позиции на двете политически сили, регистрирани и в предходното проучване от ноември. Въпреки сътресенията в ГЕРБ, свързани с напускането на депутати от парламентарната група, и натискът, който антиправителствените протести продължават да оказват върху управляващите, данните от изследването дават основание да се потвърди оценката, че на този етап не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Те са по-скоро в условията на "позиционна война", отколкото в политическо настъпление или отстъпление.

Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които понастоящем не са представени в парламента, имат потенциал да преодолеят 4-процентната избирателна бариера, ако изборите се провеждаха сега. Това са публично заявеният политически съюз на движението на Николай Бареков "България без цензура" с ВМРО и Земеделския народен съюз и Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ и др.).

Движението на Бареков, заедно с ВМРО и Земеделския съюз, получава подкрепата на 5% от общия брой на анкетираните. Тествани поотделно, движението на Бареков получава 3,5% (което сочи потенциал и за самостоятелно влизане в парламента), а ВМРО 1,3%. Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ и др.) регистрира 4,8% от общия брой на респондентите. В предходното изследване двете политически конфигурации - "България без цензура"-ВМРО-ЗНС и Реформаторски блок - бяха с разменени позиции.

Хипотезата за известното изоставане на Реформаторския блок е, че влияние върху декларираната подкрепа за Реформаторския блок оказват разцепленията, свързани с напускането на партия "Зелените" (която в настоящото изследване регистрира самостоятелна подкрепа от 0,8%) и партията "Синьо единство". Друг фактор, който вероятно оказва влияние в тази посока, е трансформирането на Реформаторския блок от гражданска платформа в традиционна партийна коалиция.

ДПС регистрира подкрепа от 4,8% от общия брой на респондентите. Паритет се регистрира между двете националистически партии - "Атака" и НФСБ, които получават подкрепата на по 1,9% от общия брой на анкетираните.

Електоралната картина, очертана от получените от това изследване данни, потвърждава оценката на Социологическия екип на ИМП, че като цяло се наблюдава ерозия на партийния модел на прехода и липсата на ясна алтернатива на статуквото на този етап.

Последвайте ни

Пловдив