На 17 юли българската православна църква почита паметта на Света великомъченица Марина. Тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклоничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си.
Марина много желаела да получи своето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството. Пръв неин гонител станал нейният баща. 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания.
Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели Олимврий на мисълта да я удави. Хвърлили вързаната девойка в грамадна каца с вода. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот.
Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт.
