През 1998 г., водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на Общото събрание на Национално сдружение на общините вземат решение отбелязването на Деня на българската община да бъде на 12 октомври.
На тази дата през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление. В него за първи път се регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници.
Българската община играе важна роля през различните исторически периоди от развитието на държавата. Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава - Търновската, приета на 16 април 1879 г. Глава 1, чл. 3 - "Територията административно се дели на окръжия, околии и общини."
През 1991 г. в новата Конституция в чл. 1, ал. 2 е записано, че "Република България е единна държава с местно самоуправление", а чл. 136 определя общината, като "основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление".
