Един ден голямата игра приключва. Суетата остава само минало, в което спомените са излишни, не чувстваш тежест и отговорности, всички бъдещи ангажименти отпадат. И вината не е твоя. Е, може би съвсем мъничко, но всички ти прощават.
Ти си си тръгнал от този свят и обикновено разбираш последен, но за това пък всички вкупом научават за това. Ударно отслабваш с 39 грама, ако е вярно, че напускащата душа тежи точно толкова. Сигурно бездушните приживе остават със същото тегло. Не знам, не ми се е налагало. Надявам се, този час да се отложи максимално и "Винаги ще има утре" и "Умирай трудно" да се прожектират след това.
Видите ли голямата бяла светлина обърнете й гръб, същото важи и за всякакви тунели и за разни мърляви хора с качулка и коса в ръцете. И все пак ако е неизбежно и не търпи отлагане бъдете спретнати, запалете пура, сложете най-острите си чепици и бавно издухайте дима в очите на смъртта. Кажете окей, усмихнете се на близките си и отидете там където вече ви чакат.
А междувременно проверете как стои въпросът с траурните снимки, слушайки ей това интервю с жена от магазин за траурни вещи: /кликни върху чуй, преди да е станало прекалено късно :)) /
/ и бъдете суетни до последно/
