Фолклорна група "Българка" към НЧ"Пробуда-1928" от с. Жабокрът сътвори „Панагия" в центъра на София, парк "Гео Милев". Сдружение „Слатина" организира празничното честване и пресъздаване на извисяването на хляба „Панагия".
Певиците, акордеониста, момичета и момчета облечени в традиционни носии, закичени с цветя и мъниста, привлякоха вниманието на столичани от различни поколения. Преди началото на празника вървеше трескава подготовка по подредбата на изкусно направени пити с пластики от самото тесто, баници, зелници, традиционно приготвен хляб със специална украса, кошници от пресни зеленчуци и житни класове, икона на Света Богородица. Шарени тъкани платна, покривки и месали, котле и стомни допълниха тази небивала красота, сътворена от самите изпълнителки, които от години се славят не само с песните и хората, но и с уменията си да приготвят традиционни български погачи, разказва за Дарик Миглена Иванова.
Станислава Петрова от фолклорна група „Българка" представи творческия състав и изявите му в страната през годините. Веднага след това бяха подети четири автентични песни от кюстендилския край. Станислава разказа историята на „Панагия". Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
В парк "Гео Милев" публиката можа да види на живо пресъздаване на традицията на обредното замесване на хляба на специално разположен краг. Точно както е от години по нашите земи.
Преданието е, че в ранни зори стопанките наклаждат огнища, за да се загреят добре подниците, където ще се пече хлябът. Според народните представи, подницата символизира земята, връшника е небето, а тестото е живота. С металните връшници се захлупват поднците.
Преди да започне месенето на обредните хлябове, ритуалът повелявал жените да се изкъпят и да се прекръстят пред слънцето. Тези пити се приготвяли от чисти хора, с чисти помисли. В самия ритуал участват възрастни жени и млади момичета, които предават традицията.
Всяка част от ритуала има своето символично значение. Първо младите момичета, които месят хлябовете, трябва да имат живи родители. За месенето се използва нов месал и чиста бохча, в която се увива готовата питка. Специално за Богородичните пити от кладенеца се носи чиста "мълчана" вода. Това е вода, която се е носела от чист извор преди изгрев слънце от младо момиче, облечено в сватбени дрехи, което е трябвало да мълчи, докато не я занесе там, където тя ще бъде използвана за замесване на обредния хляб. Мълчанието е запазвало силата на водата и нейната магическа енергия. По време на замесването също не се говори. "Мълчането" има дълбоко мистично значение.
В замесването на свещения насъщен хляб традицията е заложила символа за раждането на живота, за майчинската ласка, която възпитава и учи децата, за грижите, с които се отглежда човек, за насладата от труда и почит към земята.
Традицията не е просто поклон пред насъщния и символ на зараждането на живота, а и един великолепен ритуал, в който замесването на хляба - от жътвата, през нощвите, та до пещта, се предава със сърце и любов от майки и баби на дъщери и внуци - също като красотата на вдъхновението.
На Богородица по традиция жените в Кюстендил месят хляб с молитва за добруване, украсяват ги с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите идеи от бита и ги занасят в храма с благодарност към Богородица.
Публиката стана съпричастна с традицията , а певческата група от с. Жабокрът изпя невероятните си песни, които повдигнаха духа и настроението на присъстващите, допълва Миглена Иванона, в писмо до Дарик Нюз.
Момичета с пити в ръце и на фона на тиха музика представиха въздигането на хляба. Девойките представиха и танц с житни класове в ръце.
Всички присъстващи на празника хапнаха до насита от вкусните хлебни произведения и пищните баници. Разбира се не мина и без кръшни хора и възгласи за нови срещи и още такива радостни мигове.
Всички участници получиха грамоти за огромното си усърдие по проекта.
ЖФГ „Българка" е създадена в с. Жабокрът през 2007 г. Нейни основоположници са Таня Тасева и Бойка Димитрова, които полагат основите на групата и събират желаещи за сформиране на групата. Ръководител на групата от нейното създаване до днес е Руска Минчева. Благодарение на огромните и усилия и неспиращото желание на самодейците група си създава свой репертоар с песни от кюстендилския край и успява да завоюва призови места още с първите си участия.
Групата се състои от 10 певици Руска Минчева, Таня Тасева, Станислава Славева, Гюлка Митрева, Добринка Григорова, Роза Стойчкова, Йорданка Златкова, Аделина Григорова, Йорданка Влашка и Деница Илиева.
