Церемония в памет на пилота Христо Топракчиев – първата жертва на българската военна авиация, се състоя днес по инициатива на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Свиленград и със съдействието на Историческия музей. Поклонението се извърши на паметника на летеца в Градския парк, където дойдоха ученици и граждани.
На днешния ден - 19 октомври, през 1912 г. загива поручик Христо Топракчиев, ненавършил 25 години. Загива за обединението на родината и българската нация. Точно след 2 месеца се навършват 128 г. от неговото рождение, а на 12 ноември се навършват и 130 г. от рождението на Продан Таракчиев, който заедно с Радул Милков извършва първия боен полет, излитайки от летището край Мустафа паша (Свиленград) над жп гара Караагач-Одрин.
Христо Топракчиев е роден на 16 декември 1887 г. в гр. Сливен. Завършва Военното училище и в началото на 1912 г. е изпратен от българското правителство в къща "Блерио Аеронавтик" – Франция за обучение на пилоти и механици на самолети. Завръщайки се от своето обучение през август 1912 г., е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков. Заедно с майор Златаров и поручик Симеон Петров участва в комисия за приемане на пристигналия в София аероплан "Блерио".
След обявяване на общата мобилизация в България през септември 1912 г. Първо аеропланно отделение получава заповед да се пребазира край Симеоновград, а от 11 октомври същата година се установява на летището край Свиленград.
На 16 октомври е извършен първият боен полет на младата българска военна авиация от поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев. На 17 октомври бойните полети продължават. Поручиците Топракчиев и Богданов извършват полет над противниковите войски източно и западно от град Одрин. За втори път поручик Топракчиев лети на 18 октомври 1912 г. в продължение на един час.
На 19 октомври същата година след смяна на опашката на самолета Топракчиев предприема пробен полет. Прелитайки 200-300 метра, самолетът се изкачва стръмно нагоре и губи скорост, стремително полита към земята и експлоадира. Самолетът и неговият пилот изгарят. Българската военна авиация дава своята първа жертва.
Изключително значими е приносът на Христо Топракчиев за развитието на българската военна авиация . Затова в знак на признателност, с височайша заповед №90 от 25 юни 1920 г. на министъра на войната, той е повишен в чин "капитан" със старшинство от 11 октомври 1912 г.
Поручик Христо Топракчиев ще остане в паметта на поколенията като герой от нашата военна слава, един от най-будните и храбри български офицери - летци, със силно развито новаторско чувство, подчертано мъжество, дързост и себеотрицание, герой, който се жертва за националното свято дело - обединението на България.
