Икони
Икони / Международна майсторска надпревара по Иконопис
В ЕМО „Етър": 11 декември – „Майстор за един ден”, 12 декември – Ден на Св. Спиридон
12 декември се отбелязва в Етнографски музей на открито „Етър“ като празник на занаятчиите. Денят е на Св. Спиридон – покровител на най-голям брой занаяти.
 
От 09:30 часа в разположената на територията на музея църква „Св. Богоявление“ започва света литургия и водосвет. Свещеникът ще мине във всяка от музейните работилници, за да отправи благословия. Екипът на музей и майсторите ще поднесат цветя пред паметника на Лазар Донков – създател на „Етър“-а. Ще бъдат представени занаятчиите, започнали работа в музея през 2018 година. Участници в празника ще втъкат своя нишка в паното, наречено „Нишки в историята“, посветено на 55-годишнината на „Етър“-а, която предстои да бъде отбелязана през 2019-та. 

Майстор за един ден
Любомира Иванов

По-късно, по време на „Вечерта на майстора“, ще бъде обявен победител в „Майстор за един ден“. Събитието се провежда за втори път. Ден преди това, на 11 декември, в работилниците си занаятчиите ще обучат на определени умения свои колеги от екипа на музея, които през друго време от годината нямат пряк ангажимент към производствената работа. На 12 декември, който е усвоил най-добре занаята получава наградата „Майстор за един ден“. 

Майстор за един ден
Елена Минковска

Историята на празника „Св. Спиридон“ е от времето на Българското Възраждане, когато всяка еснафска организация има свой патронен празник, свързан с определен светец, покровител на занаята. Колкото по-богат и силен е един еснаф, толкова по-тържествен и пищен е празникът, посветен на светеца. Занаятчиите, облечени в нови дрехи, със семействата си, начело с еснафското знаме и музика, преминават през улиците на града и отиват в църква за тържествен молебен. Отслужва се панихида за починалите майстори. Раздават се жито и осветени хлябове.
 
Важна част от празника е свързана с въвеждането в майсторско звание. Това става след службата, на мястото, което е определено за обща трапеза. Устабашията (най-стар и почитан майстор) обявява кандидатите за майстори, държи им напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти, плесва им по врата по един шамар с думите: „Стани като мен!“. Еснафският празник прераства в общоградско тържество.
 
В наши дни в ЕМО „Етър” тази традиция намира своето продължение.  През 1980 г. се ражда идеята за Празник на занаятчиите или Ден на Св. Спиридон – 12  декември. Събират се майсторите, за да споменат починалите, да почетат живите, да се повеселят. Това е традиция, която се спазва и до днес.
 
Защото в ЕМО „Етър”  с думата „майстор” хората наричат не кого да е, а само онези, чиито изделия ни връщат към корените на занаятчийството и помагат за неговото съхраняване и развитие.
 
Свети Спиридон Тримитунски е един от най-великите светители и чудотворци на ІV век. Той се прославя с чудотворната си дарба да лекува и с участието си в Първия вселенски събор в Никея  през 325 г., когато горещо защитава християнството, осъждайки учението на Арий. Владее много занаяти и се счита за покровител на грънчари, тухлари, златари, чехлари, бакърджии, шарланджии, абаджии и др. 

Св. Спиридон
ЕМО ЕТЪР

Защо е покровител на чехларите?
Спиридон тръгва с магарето си на събор. Лоши хора крадат животното и му отрязват главата.На сутринта стопанинът залепя на мястото на отрязаната глава една конска и продължава към събора.Когато го виждат, хората си казват „не е обикновен човек”. А когато ядосан от случилото се, пред смаяните погледи на всички, стиска една керемида и от нея потича вода, го провъзгласяват за светец.
 
Защо Св. Спиридон е покровител на грънчарите?
Свети Спиридон пръв се опитва да направи съд от глина. Мъчи се, мъчи се, но не успява, защото глината се лепи по ръцете му. Тогава се разплаква. Сълзите падат върху глината и той разбира, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесва глината с вода и прави първият съд. След това го изпича. Оттогава насам светецът се счита за покровител на грънчарите.
 
Защо Свети Спиридон е покровител на шарланджиите?
В навечерието на празника занаятчиите се събират да обсъждат дали да работят. Само един от тях решава да се труди през нощта. Две от пресите в работилницата се спукват, а третата отказва да се върти. Оттогава празникът на Св.Спиридон е тачен винаги, тъй като се вярва, че той е измислил този занаят и го закриля.
 
Св. Спиридон започва да работи като яхнаджия. Знае всичко освен едно – как маслото се отделя от тахана при изваряването му. Опитва много пъти, но разбира, че е безпомощен и започва да плаче. Сълзите падат в казана и благодарение на тях шарланът започнал да се отделя. Така Св. Спиридон се досеща, че в тахана е необходимо да се слага вода, за да се добие масло.
 
При едно от чудесата си Св. Спиридон „обръща“ змията в злато – за това е покровител на куюмджиите.
 
Св. Спиридон е герой в творчеството на един от големите български писатели – Елин Пелин. В „Очите на Св. Спиридон“ той е представен като красив, скромен младеж, който изработва обувки, наслаждава се на красотата на Божия свят, но не успява да се наслади на своята собствена природа. Св. Спиридон гледа с очите и чувства с душата си, но отказва да усеща с тялото си, тъй като смята това за грях. За да вземе мярка за обуща на жените, ги кара да стъпват в съд с пепел, поставен пред работилницата. Туркиня, чиято красота е очевидна, въпреки характерното за вярата й прикриване на образа, поставя младия майстор на изпитание. Дали на Бог е необходимо да бягаме от красотата, която твори? Отговорът, който дава Елин Пелин е интересен. Св. Спиридон избожда очите си, защото едното се поддава на женското изкушение на туркинята. Започва самотен живот сред природата, за да разбере, че вижда образа й, макар да няма очи. Краят на произведението „Очите на Св. Спиридон“ е особено драматичен и носи важно послание.
 
„Господи, защо ме мъчиш! Погубих очите си, за да те постигна — а далече съм от тебе. Научи ме как да те постигна! Направи знамение, Господи! И Св. Спиридон падна с очите си към земята, за да стори поклон. Като се повдигна пак и обърна глава към небето, на младото му лице светнаха отново сините хубави очи с дълбината на езера, в които се оглеждаха всички небесни светила.“