Изложба по повод 155-годишнината от рождението на прославения севлиевец ген.Никола Генев е открита в Хаджистояновото училище, съобщават от общинската администрация в Севлиево. Тя е озаглавена „Освободителят на Източните Родопи" и в нея са показани оригинални документи, фотографии и експонати за ген. Генев. Интерес представлява оригиналната сабя, с която севлиевецът се е сдобил по време на подготовката на Априлското въстание. Експонат в изложбата е и порцеланов супник, служил в домакинството на Геневи.
Показани са оригинален ръкопис и снимки на родителите на генерала. Чрез фотографии на приятели и сподвижници е отразена революционната му дейност. Чудесната снимка на децата на генерала от 1902 година, заедно с тези от по-късно време и семейният му портрет допълват впечатлението за достойнство и достолепност, което лъха от малкото запазени негови портрети.
Никола Генев е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево. Участва в Априлското въстание като член на революционният комитет в родния си град. Бива арестуван и изтезаван от турците, като по-късно успява да емигрира в Румъния.През 1877 г. се влива в редовете на Българското опълчение.Взема участие в боевете на вр.Шипка и за проявена смелост е произведен в чин подофицер и награден с орден за храброст.След Освобождението завършва Военното училище в София, след което Петербургската стрелкова офицерска школа. В Сръбско-българската война 1885 г. участва като командир на дружина. Имал свое мнение за политиката в българската армия и през 1904 г. подава оставка с чин генерал. Много скоро Родината отново има нужда от неговите умения на военачалник.
На 8 октомври 1912 г. генерал Генев е назначен за командир на Македоно-одринското опълчение, а по-късно и на Кърджалийския отряд, който наброява 12 000 бойци. На 8 ноември 1912 г. отрядът нанася тежко поражение на корпуса на Явер паша в Източните Родопи.През февруари 1913 г. под командването на генерала е отхвърлен към морето голям турски десант при Шаркьой.
Заради умелото водене на тези решителни сражения, генерал Никола Генев остава завинаги в българската военна история като „Освободителят на Източните Родопи". След края на Междусъюзническата война той отново излиза в запас и е един от българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд и обявили се против участието на България в Първата световна война на страната на Тройния съюз. Почива в София на 12 април 1934 г.
