Грешки в платежните нареждания могат да станат причина за прекъсване на здравноосигурителните права. Превеждането на грешна сума за здраве или пропуск да се впише име или ЕГН на задълженото лице в платежното могат да доведат до неточно плащане и здравните права да не бъдат възстановени, предупреждават от Националната агенция по приходите.
Според последните промени в законодателството, които са в сила от началото на 2010 г., вноските на самоосигуряващите се вече се правят по ЕГН, а не по БУЛСТАТ, както бе до края на 2009 г.
Нови са и кодовете за вида на плащането, които самоосигуряващите се използват за здравно осигуряване и социални осигуровки. Вноските за родените преди 31 декември 1959 г. и след тази дата вече се правят по един общ код, вместо по два, както беше досега. Важно е преди да се нареди плащане на осигуровките да се провери точният размер на вноските и на лихвите, които се дължат, за да не се окаже, че парите, които са внесени са недостатъчно. Препоръчително е, когато български гражданин не е внасял здравните си осигуровки за продължителен период, да преведе парите с отделно платежно нареждане за всеки месец. Така се гарантира коректното плащане и бързо възстановяване на загубените здравноосигурителни права.
От НАП съобщават, че до седмица ще публикуват в сайта си електронен здравен калкулатор, който автоматично изчислява неплатените вноски за здраве, заедно с лихвите. Здравният статус вече може да се проверява и по телефона на цената на градски разговор от цялата страна. Номерът на информационния център на НАП е 0700 18 700.
От НАП припомнят, че от началото на годината бяха закрити 62 кода за различни видове плащания. Освен това бяха закрити две сметки и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работници и служители" и за Учителския пенсионен фонд вече не се правят по отделни сметки, а по тази за приходите на държавното обществено осигуряване. По изчисления на приходната агенция тези промени спестяват на бизнеса и гражданите около 25 млн. лв. годишно, заради това, че плащанията на данъци и осигуровки се правят с по-малко платежни нареждания, респективно с по-малко банкови такси.
