Сватбата е един от най-важните моменти в живота на човека. Навсякъде по света тя е съпътствана с обреди, които най-общо целят да привлекат щастието и да намалят изпитанията пред бъдещата семейна двойка.
Знае се, че облеклото на българската булка е в бял цвят. Но това невинаги е било така. То започва да се налага от средата на ХІХ век и постепенно да измества характерния дотогава червен цвят.
Културна ценност за месец септември в Регионален исторически музей - Габрово е сватбена рокля от 1931 година.
Дарена от Богдана Стефанова Калпазанова през 2006 г., тя е изработена от бежово-сива коприна, с ефекти от ламени нишки и изрязано V-образно деколте, в долната си част апликирано с цвете. Запазена е в добро състояние.
„Роклята дава сведения за модата и вкуса на габровката в началото на миналия век. От първата половина на ХХ век се наблюдават промени в сватбеното облекло. Булката се облича в нов кат дрехи - рокля или пола (клош).
В случаи, когато в нейното семейство или в селото има запазена старинна сукманена носия и червено тъкано було, те се обличат само за деня на сватбата. На следващия ден, при отбулването костюмът се променя с градски, а булото се заменя с бял воал или тюл.
От средата на XIX век и по специално от началото на XX век червения цвят, със своето апотропейно значение, постепенно е изместен", разказва Николета Маринова от Регионален исторически музей-Габрово.
Облеклото на булката, независимо от какви части е съставено, се счита за обредно. Без значение дали е облечена според традициите или в по нови по вид и кройка дрехи, невестата участва в различни обреди и обичаи, целящи да обезпечат благоденствие и плодородие за нея и нейното семейство.
Николета Маринова казва още, че на този етап дрехите са загубили своите традиционни качества - богата украса, апотропеен колорит и пр. Съхранени са най-вече вярванията против уроки и магии.
„Всички ритуали от сватбата имат точно определен смисъл и се изпълняват от строго определени лица, с малки разлики в отделните райони. На своята сватба младоженците получават подаръци от роднините и близките. Това се нарича чеиз или още дарове на булката.
Традиция е те да се наследяват. Не е прието да се подаряват или дават на други хора. Ако семейството няма деца, чеизът се връща на родителите на булката. Сватбата е едно от най-богатите на традиции и символика празненства, носещо в себе си многовековната история на българската култура и бит. Музейните архиви пазят снимки, запечатали красотата на най-разточителния и пищен ритуал в българския фолклор".
Дали роклята, избрана за културна ценност на Регионален исторически музей-Габрово месец септември пази спомени за мигове на човешко щастие? Това остава тайна. Както и съдбата на жената, която я е носила?
Това е една загадка, която дарителката Богдана Стефанова Калпазанова не е разкрила, когато е предала роклята на съхранение в музея.
А дали самата тя е знаела историята на тази красива дамска рокля, която една габровка е облякла в най-щастливия миг на своя живот?
