"Посетил съм много български специализирани институции за деца и мисля, че това са много тъжни места. Хората там полагат максимални усилия и дават всичко от себе си. Тези институции са тъжни, защото децата са принудени да живеят там", заяви в Добрич Никълъс Крайтън - съдия в Семейния съд в Лондон. Той е лектор на семинар, озаглавен „Най-добрият интерес на детето в административните и съдебни производства", който се провежда в Добричкия окръжен съд.
Британският магистрат е участвал в работната група, изготвила проекта на българския „Закон за закрила на детето", който е в сила от 2000 година.
Съдия Крайтън има 23 годишен стаж, като в последните 18 години е специализирал в закрилата на децата. Неговата препоръка е съдиите, които се занимават с проблеми на децата, задължително да посетят социалните домове в страната. Опитът му се базира на практиката на Семейния съд в Лондон, където годишно се решават 4000 съдебни процеса за извеждане на деца в риск извън семейството. Статистиката показва, че само 10 от тези решения се обжалват, а едва по 2 дела се постановява различен съдебен акт.
Ник Крайтън представи британската концепция за родителската отговорност, според която децата имат права, а възрастните - отговорности за осъществяването им. Според него новият български Семеен кодекс, който влезе в сила на 1 октомври, ще реши проблеми, свързани с интересите на детето. Такъв проблем е невъзможността без съгласие на родителите то да бъде осиновено, да получи медицинска помощ и да бъде настанено в приемно семейство.
От 11 милиона деца в Обединеното кралство, 380 000 са тези, които се нуждаят от услуги, за да се осигури доброто им здраве и развитие, посочи другият лектор на семинара - социалната работничка Джил Тимис. Под грижите на местните органи за защита на правата на детето там са 60 000 деца, като 20 хиляди от тях получават тези грижи по молба на родителите, а 40 хил. деца са субекти на постановени от съда заповеди за грижа.
Джил Тимис заяви, че във Великобритания съдиите не могат да постановят решение, касаещо дете, ако не се консултират със социалните работници - това са хората които познават детето и семейството и могат да предоставят точна информация на съдията.