Родители на деца с увреждания от Добрич организират Палатков лагер пред сградата на Общината на 6 юни. Той е в подкрепа на инициатива, наречена "Палатков лагер - Системата ни /ги убива/", която се проведе в София на 1 юни пред Народното събрание. Стартът на добричкият протест е от 11.00 часа, но е предвидено лагерът да остане безсрочно пред Общината.
Протестиращите се обявяват за дебат за реална интеграция, следвайки ценностите заложени в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Независимо от направените последни промени, касаещи хората с увреждания, участниците предлагат изцяло нова концепция. Те заявяват, че "с козметични промени в закона няма да се подобри положението на хората с увреждания, защото той е остарял като философия и подход. В резултат на неговото приложение хората остават изолирани, необразовани, безработни и бедни. Необходимо е да се премине към нова система за оценка на увреждането и потребностите на човека, породени от него, с цел социалното му включване в общността – детската градина, училището, университета, пазара на труда и т.н."
Според родителите медицинската оценка трябва да се съдържа в една разширена епикриза, която да показва трайния дефицит на органи, и да се използва като база за комплексна индивидуална оценка, която включва нуждата от рехабилитация, технически помощни средства, медицински изделия, лична помощ, адаптиране на жилище или лично превозно средство, помощ в дома, в училище, на работното място. Тази оценка е нужно да се осъществява от екип специалисти в различните области към местните структури на Агенцията по уврежданията, а не на Агенцията за социално подпомагане. Предлага се преструктуриране и овластяване на съществуващата Агенция за хората с увреждания и промяна на името й, като получи отговорности по индивидуалния подход и оценка на увреждането, така и със социалната реализация на всеки човек с увреждане (здравеопазване, образование, заетост и пр.), в това число и за достъпността на средата.
Те смятат още, че оценката трябва да се повтаря периодично – особено при децата и при промяна на обстоятелствата, а техническите помощни средства трябва да включват всякакви устройства ниско- и високотехнологични, които компенсират дефицита на човешкото тяло и сетива, предизвикан от заболяването.
Полезно би било видът и размерът на индивидуалната подкрепа да включват: месечна издръжка поради увреждане, технически помощни средства, лична помощ - подкрепа в дома, на работното място и др. и въз основа на тази оценка да се формира личен бюджет на човека с ясно регламентирана помощ.
Не на последно място родителите казват: "Необходимо е да се преосмисли и реформира механизмът за консултиране с организациите на хора с увреждания (тези за хора с увреждания са доставчици на услуги и те не следва да участват в консултативния процес за политики по уврежданията). Със сигурност трябва да се раздели политическото участие на организациите от субсидирането им – подобно смесване води до конфликт на интереси."
Протестиращите се обявяват за дебат за реална интеграция, следвайки ценностите заложени в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Независимо от направените последни промени, касаещи хората с увреждания, участниците предлагат изцяло нова концепция. Те заявяват, че "с козметични промени в закона няма да се подобри положението на хората с увреждания, защото той е остарял като философия и подход. В резултат на неговото приложение хората остават изолирани, необразовани, безработни и бедни. Необходимо е да се премине към нова система за оценка на увреждането и потребностите на човека, породени от него, с цел социалното му включване в общността – детската градина, училището, университета, пазара на труда и т.н."
Според родителите медицинската оценка трябва да се съдържа в една разширена епикриза, която да показва трайния дефицит на органи, и да се използва като база за комплексна индивидуална оценка, която включва нуждата от рехабилитация, технически помощни средства, медицински изделия, лична помощ, адаптиране на жилище или лично превозно средство, помощ в дома, в училище, на работното място. Тази оценка е нужно да се осъществява от екип специалисти в различните области към местните структури на Агенцията по уврежданията, а не на Агенцията за социално подпомагане. Предлага се преструктуриране и овластяване на съществуващата Агенция за хората с увреждания и промяна на името й, като получи отговорности по индивидуалния подход и оценка на увреждането, така и със социалната реализация на всеки човек с увреждане (здравеопазване, образование, заетост и пр.), в това число и за достъпността на средата.
Те смятат още, че оценката трябва да се повтаря периодично – особено при децата и при промяна на обстоятелствата, а техническите помощни средства трябва да включват всякакви устройства ниско- и високотехнологични, които компенсират дефицита на човешкото тяло и сетива, предизвикан от заболяването.
Полезно би било видът и размерът на индивидуалната подкрепа да включват: месечна издръжка поради увреждане, технически помощни средства, лична помощ - подкрепа в дома, на работното място и др. и въз основа на тази оценка да се формира личен бюджет на човека с ясно регламентирана помощ.
Не на последно място родителите казват: "Необходимо е да се преосмисли и реформира механизмът за консултиране с организациите на хора с увреждания (тези за хора с увреждания са доставчици на услуги и те не следва да участват в консултативния процес за политики по уврежданията). Със сигурност трябва да се раздели политическото участие на организациите от субсидирането им – подобно смесване води до конфликт на интереси."
