1 октомври е Ден на поезията и на музиката. По този повод Росица Шалтева от Балчик провокира една изповед на поетесата Маргарита Петкова, която много обича да отсяда в Белия град.
Ще бъда кратка - да бъдеш с Маргарита Петкова е като балсам за непокорна душа: няма досада или превзетост, по-скоро лъчезарие и удоволствие, казва Шалтева. Тази "дива къпина" заразява с усмивка и светлина душата - мнозина успяха да се насладят на времето, прекарано заедно с нея. Сигурна съм, че градът е пълен с ненаписани стихотворения, а студеното кафе очаква с нетърпение дима от електронната й цигара. И Бриго (любимото куче) все се завръща от плажа тъжен, защото есента е заличила стъпките й. Но не е изгубил надежда - идва следващото лято... А тогава Величко (един от синовете на Маргарита Петкова) ще я доведе с багажа, защото тя отдавна, с чиста съвест, е продала душата си на този град .
Ето и изповедта:
"Би трябвало да говоря за Балчик. Трябва да говоря за Балчик. За белия град, надвиснал над брега на морето. За приятелите, които имам там. За изгревите, които позлатяват пясъка и за залезите, които го обагрят в червеникаво. За шушненето на вълните. За мириса на йод и пържен сафрид. За светлините на пристанището. За Двореца на румънската княгиня Мария, който считам, че някак си ми се пада по право, защото бих го обитавала и бих се разхождала из Ботаническата градина, сред кактусите, които обожавам. Бодливи и изчанчени като мен са тези кактуси. За всички морски неща трябва да говоря. И за тези от тях, които могат да се случат само в Балчик. Защото в крайна сметка нали точно за Балчик трябва да говоря. А не искам. "Моят човек" Бриго ме разбира. Той знае целия град, а не ми се мисли, ама май и околностите му, и дума не продумва. Има неща, които се виждат само в погледа, ако можеш да четеш погледи. Бриго е специалист в тази област. Затова е силно мой човек. И си мълчим двамата за Балчик. Вальо и Роси (Шалтеви) пък ни търпят и не нарушават мълчанието ни.
Загръщам се в пъстрия шал, който Донка ми подари, разглеждам снимките на Маруся, усещам, че Гошо не е "бай Георги има тъжни рамене", усмихвам се на усмивката на "мила Николинке" и ме боцва в сърцето трънче от алената роза, наречена ми специално от нейния Алекс... Балчишки мигове. Морета много, моето е баш това, както го нарича Георги Джагаров "звяр такъв, Черно море", колкото по-на север, толкова по-мое. И край него, на три ката - Балчик, от Двореца до Тузлата - Балчик, от върха на амплитудата на сърцето ми до нейното дъно - Балчик. Искам да живея в Балчик!"
Вместо визитка:
"Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите,
да ме вземат ангелите."
Из " Опит за автопортрет" - Маргарита Петкова
