Поетът Драгни Драгнев празнува 75-годишнина на 5 януари 2014 г. Той е родом от Добрич, завършил е висше образование - българска филология. Автор е на стихосбирките "Жътва" /1972/, "Живея в равнината"/1992/, "Близост" /2002/, „Бягат дните"/2006/, "Будни очи"/2007/ и др.. Издал е белетристичните книги "Таткови приказки"/2003/, Войната на Хан Тервел /роман, 2003/, "Обич и гняв"/роман,2003/, "Нашата Дора Габе"/записки, 2004/, "Гълъбови химни"/роман, 2005/, "Невидимите пейзажи на любовта"/роман, 2007/, „Сабя на брега" /2009/, "Кръгът на Дора Габе" /публицистика, 2008/. Автор е на исторически пиеси за хан Аспарух и хан Тервел и на пиеси за куклен театър.
Той е първият носител на Голямата награда за принос в духовната култура на община Добрич.
ДОБРУДЖА
На Любен Бешков
Тая светла земя е съдбата ми.
Нероден съм минавал по нея.
А когато изгрях над житата й,
аз открих, че отдавна живея.
Бели дни по челото ми блесват.
Хоризонти към мен се протягат.
Като стара и хубава песен
във сърцето ми Добруджа ляга.
Ще вървя още дълго в безкрая.
С цветове и лъчи ще се сливам.
И щастлив като селянин - зная,
че и Добруджа с мен е щастлива.
А в деня, в който падна прекършен,
като клас ще ме носят жетвари.
Няма моята песен да свърши,
а гласът ми след вас ще повтаря.
БЕЗСМЪРТИЕ НЯМА
Радостта от живота... Звучи като песен.
И за тебе светът е свободен и весел.
Не забравяй, че има и гняв, има болка
и през сълзи сърцето за обич се моли.
Малко радост, приятелю - капчица само
приютява душите ни рамо до рамо.
Виж, тъгата по-често ни свързва, разделя
и дълбае във дните ни белег след белег.
И безсмъртие няма... Самотен, по риза
все надолу човекът по стръмното слиза...
