Калинка Вълчева
99284
Калинка Вълчева
Народната певица Калинка Вълчева подготвя песни за нов албум, който се очаква да излезе догодина. Албумът ще съдържа добруджански мелодии и ще бъде записан с оркестъра на ПФА „Добруджа” с ръководител Живко Желев, съобщи в ефира на Дарик радио самата певица.
Тя сподели, че има много интересни и хубави, но необработени песни. „Това е цяло богатство, искам да ги запиша и да оставя нещо след себе си”, казва Калинка Вълчева.
Преди дни тя получи почетен знак „Златен век” - печат на Цар Симеон Велики - златен, грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. „Радвам се, че се намериха хора, които са се сетили, че има един глас в Добруджа който се разнася не само в България, а и по света. Благодаря на всички”, каза певицата.
Знаменитата народна певица Калинка Вълчева ще получи почетния знак "Златен век"
„Дълъг път извървян имам, години, в които съм била само на колела. Мъчила съм се да творя и да създавам, да запазя нашето чисто добруджанско пеене и звучене, традициите на Добруджа. Аз си останах певицата на Добруджа.
В моето семейство се пееше много - майка ми, лелите ми, вуйчовците. Събираха се често и се пееше и свиреше.....Спомням си майка ми и стринка ми Петра по жътва. Те жънат и пеят, а аз вървя след тях и се мъча да правя някои извивки. Винаги съм ги слушала в захлас”, споделя тя.
Като професионалист започва през 1965 година в русенски ансамбъл. По-късно е приета за солистка в Ансамбъла за народни песни към Българското национално радио, печелейки конкурс на който се явяват 57 певици за едно място. В продължение на 23 години е солистка на хор „Мистерията на българските гласове“.
„Това бяха чудесни години, обичах колежките си - бяхме 27-28 жени. Бяхме студиен ансамбъл, но пътувахме и в чужбина. Много сола съм изпяла, най-сложните неща, без значение дали шопски, пирински или родопски песни, но най-вече държах на добруджанските”, спомня си народната певица.
През 1992 година тя заминава за Ковънтри, Англия, омъжена за англичанина Мартин Дженкинс, който е музикален продуцент и изпълнител на мандолина, виола, цигулка и флейта. Запознават се по турнета. Тя не знаела английски, той не знаел български, но всички казвали, че са един за друг.
„Кали, аз искам женен за теб”, казал един ден Мартин на български, а след това дошъл в България и поискал ръката й от близките й. В Англия двамата работят с различни групи, а после се местят да живеят в България. Мартин си отива от този свят през 2011 година.
„Човек трябва да бъде позитивен, трябва да мисли за напред. Трябва да бъде деен, да се движи, да продължава да работи. Не мога ей така просто да спра”, казва певицата, която на 18 октомври ще навърши 76 години. Тя продължава да пее и да преподава народно пеене. ... и да поддържа градината в родната си къща в тервелското село Сърнец, защото „не може едно добруджанско чедо да не се рови в земята”.
Тя сподели, че има много интересни и хубави, но необработени песни. „Това е цяло богатство, искам да ги запиша и да оставя нещо след себе си”, казва Калинка Вълчева.
Преди дни тя получи почетен знак „Златен век” - печат на Цар Симеон Велики - златен, грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. „Радвам се, че се намериха хора, които са се сетили, че има един глас в Добруджа който се разнася не само в България, а и по света. Благодаря на всички”, каза певицата.
Знаменитата народна певица Калинка Вълчева ще получи почетния знак "Златен век"
„Дълъг път извървян имам, години, в които съм била само на колела. Мъчила съм се да творя и да създавам, да запазя нашето чисто добруджанско пеене и звучене, традициите на Добруджа. Аз си останах певицата на Добруджа.
В моето семейство се пееше много - майка ми, лелите ми, вуйчовците. Събираха се често и се пееше и свиреше.....Спомням си майка ми и стринка ми Петра по жътва. Те жънат и пеят, а аз вървя след тях и се мъча да правя някои извивки. Винаги съм ги слушала в захлас”, споделя тя.
Като професионалист започва през 1965 година в русенски ансамбъл. По-късно е приета за солистка в Ансамбъла за народни песни към Българското национално радио, печелейки конкурс на който се явяват 57 певици за едно място. В продължение на 23 години е солистка на хор „Мистерията на българските гласове“.
„Това бяха чудесни години, обичах колежките си - бяхме 27-28 жени. Бяхме студиен ансамбъл, но пътувахме и в чужбина. Много сола съм изпяла, най-сложните неща, без значение дали шопски, пирински или родопски песни, но най-вече държах на добруджанските”, спомня си народната певица.
През 1992 година тя заминава за Ковънтри, Англия, омъжена за англичанина Мартин Дженкинс, който е музикален продуцент и изпълнител на мандолина, виола, цигулка и флейта. Запознават се по турнета. Тя не знаела английски, той не знаел български, но всички казвали, че са един за друг.
„Кали, аз искам женен за теб”, казал един ден Мартин на български, а след това дошъл в България и поискал ръката й от близките й. В Англия двамата работят с различни групи, а после се местят да живеят в България. Мартин си отива от този свят през 2011 година.
„Човек трябва да бъде позитивен, трябва да мисли за напред. Трябва да бъде деен, да се движи, да продължава да работи. Не мога ей така просто да спра”, казва певицата, която на 18 октомври ще навърши 76 години. Тя продължава да пее и да преподава народно пеене. ... и да поддържа градината в родната си къща в тервелското село Сърнец, защото „не може едно добруджанско чедо да не се рови в земята”.
