Група патриоти проведе експедиция по българските места в Северна Добруджа
Експедицията - Онгъла
/
ВМРО
Членове и симпатизанти на ВМРО от Добрич, Балчик и Варна проведоха през изминалите почивни дни традиционната си експедиция в Северна Добруджа. Целта на пътуването бе да се установи състоянието на все още съхранени свидетелства за хилядолетното присъствие на народа ни в тази изконна българска земя – люлка на държавата ни на Балканите. Експедицията бе водена от народния представител от ВМРО и парламентарната група на “Обединени патриоти” Йордан Йорданов. В проучването на българското културно-историческо наследство в Северна Добруджа се включиха областният управител на Добрич Красимир Кирилов, общинските съветници от ВМРО в Добрич – Пламен Николов и Тихомир Маринов и в Балчик – Атанас Атанасов, Георги Георгиев и Ивелин Ройдев, Живко Костадинов – началник сектор “Военни клубове” – териториален отдел Варна. Посетени бяха общо десет обекта – доказателства за българския характер на Северна Добруджа през вековете – от Средновековието до средата на ХХ столетие.
Първата спирка бе Мурфатлар, където е запазен скален манастир от IX век. По стените на древната обител и до днес могат да се видят надписи, изписани с древнобългарски руни и на старобългарски език. Следващата спирка на експедицията бе международното военно гробище в с. Мирча вода, където са погребани костите на около 150 български войници, загинали за освобождението на Добруджа от румънска окупация през Първата световна война.
Посетен бе и Бабадаг – един от възрожденските български градове в Северна Добруджа. В двора на тукашната църква “Свети Димитър” има две цивилни надгробия на местни българи, живели в средата на XIX век. В църковния двор през 1916 г. са погребвани и български войници, загинали за освобождението на Добруджа. През 1917 г. временното българско управление поставя бетонен пилон с надпис в прослава на отдалите живота си за Родината. Впоследствие нашия паметник е бил “дообогатен” с каменна скулптура, която съвсем “случайно” закрива кирилския текст. Войнишките надгробия са унищожени напълно.
Както всяка година в дните около годишнината от рождението на Васил Левски, патриотите поднесоха цветя пред паметната плоча на Апостола в село Еникьой /днес Михаил Когълничану/, която бе поставена през 2011 г. по инициатива на ВМРО. Тук през зимата на 1866-67 г. Апостола е бил учител и е пял в местната църква.
Експедицията посети и тулчанското село Аджигьол. Тук , в центъра на селското гробище се издига уникален български войнишки паметник, издигнат през 1918 г. Изграден е от камъни, във формата на пресечена перамида. Около паметника са били погребани 35 български войници, загинали през 1917 г. и 1918 г. по време на позиционната война с руснаците. Следа от отделните надгробия няма, върху гробовете на българските войници са извършени цивилни румънски погребения. Преди три години уредникът на Военното гробище Радослав Симеонов алармира, че паметникът в Аджигьол е застрашен от срутване – основата бе компрометирана. След направени постъпки пред епископията в Тулча е получено съгласие за реставриране на уникалния монумент. Средствата за реставрацията са осигурени с лични дарения от българката Юлияна Гианти.
Последната спирка в първия ден на експедицията бе Тулча – градът, който с основание си е спечелил славата на крепост на българщината през Възраждането. В една от къщите в стария български квартал е живял и видният български революционер и войвода Стефан Караджа. Мястото е обозначено с паметна плоча на български, но имотът в момента е необитаем и това затруднява достъпа до паметния знак.
netinfo
През втория ден от експедицията бяха посетени четири обекта. На около 30 км югозападно от Тулча е разположено село Никулицел. Тук според мнозина български историци е бил Онгъла – укрепеният лагер на Аспарух, люлката на българската държава край Дунав. Отлично се вижда описаната от хронистите подковообразна долина, в която през 680 г. българите разбиват войските на Източната римска империя и завинаги се установяват на Балканите. В центъра на селото пък е църквата “Св. Атанас Летни” – най-старият запазен в автентичния си вид православен храм в Северна Добруджа. Той е умалено копие на Боянската църква. Строен е през 14-ти век от местен български феодал.
Последният обект в експедицията бе родната къща на поета Панайот Станчев или известен в северната ни съседка като Панаит Черна. Негова родственица посреща под чардака гостите на къщата-музей, която пази богат снимков и документален материал за живота и личността на румънския национален поет, живял във времето 1881 – 1913 г. Българинът е роден в село Черна, Мачинско.
