В Добруджанския земеделски институт - Генерал Тошево ще се проведе Национална научна конференция на тема: "Традиционни и иновативни подходи в селекцията и агротехниката на полски култури". Конференцията е посветена на 85-годишнината от рождението на Тодор Рачински – виден български селекционер на пшеница, чийто жизнен и творчески път е неразривно свързан с Добруджанския земеделски институт. В конференцията ще вземат участие около 30 български учени с над 30 научни доклада.
Конференцията е двудневна, официалното й откриване е насрочено за днес от 10.00 часа.
"В историята на Добруджанския земеделски институт и в историята на българската селекция на пшеница името Тодор Рачински е непреходна легенда, символ на съзидание, на сътворение на най-свещеното благо за българина – хляба, синоним на всеотдаденост на науката и на човешко достойнство", посочват от ДЗИ.
Тодор Рачински е роден на 4 юли 1929 г. във Враца. Селекционер на пшеница в Добруджански земеделски институт от 1963 г. до кончината си. Бил е директор на института от декември 1974 до 1980 г.
В периода 1970-1979 г. създава 22 сорта пшеница, сред които Русалка, Чародейка, Юбилей, Тракия, Огоста, Скития, Рубин. Разработва теоретични и методични въпроси от приложната генетика на пшеницата. Извършва ценни изследвания по наследяването на количествените признаци, обуславящи продуктивността при пшеницата, както и най-подробни проучвания върху качеството на зърното и възможностите за съчетаване по селекционен път на високата продуктивност с високите технологични показатели.
Пръв оценява и използва световните селекционни постижения и ги въвежда в селскостопанската практика на страната. Пръв създава и внедрява нискостъблените пшеници с повишена продуктивност и висока устойчивост на полягане, използва нови генетични източници за увеличаване потенциала на класа, за устойчивост срещу болести и други стресови фактори, за повишаване на качеството на зърното. Автор на 55 научни и научно-популярни публикации.
Завършва жизнения си път на 26 декември 1980 г. при автомобилна злополука, като оставя в наследство за поколенията ценни сортове, които все още заемат около 60% от засетите с пшеница площи в България.
