/ Веселин Максимов
Всяка година по същото време, хиляди интернет православни българи преживяват мрачни часове. Ако се вярва на вдъхновените им постове, в социалните мрежи, Нощта на вси светии, която отбелязват техни (най-вече млади) сънародници, е най-омразното нещо в иначе одухотворения им и изпълнен с градивен смисъл живот. Хилядите интернет православни българи са именно такива, защото са православни най-вече във Фейсбук, на Коледа и на Великден. Когато другите могат да ги видят. Когато си позволяват да похарчат 10 стотинки за свещица (мръсници тия от църквата, от една година насам премахнаха най-евтините и вече са по 20 стотинки).

Всяка година по същото време, хиляди интернет благородни алтруисти, които не мразят никого и никому не завиждат, обвиняват за всичките несгоди и нещастия у нас, празнуващите Хелоуин. Те смятат, че вещерският празник Самхайн (едва 0, 01% от тях са чували за него) е в основата на разрухата, която се вихри из съвременна България. Като ревностни християни, не плюят в пазвата си, след като се прекръстят, не ходят на врачки „да им гледат“ и не вярват на баячки. Те биха простили най-мизерните изпълнения на всеки политик, който като тях е набожен 2-3 пъти в годината. Или във Фейсбук. Но веселите дечица, обикалящи по вратите с викове „Пакост или лакомство“ ужасно ги дразнят и затвърждават със страшна сила убеждението им, че не отива на добре таз държава.

А в училище?!? Гадове! С какво право ще насърчават хлапетата да си рисуват лицата, да слагат костюми, имитиращи скелети и да залитат по упадъчния империалистически празник? Ние си имаме наши си страховити чудовища – кукерите. Защо, обаче, в училище никой не обръща внимание на децата как изглеждат, какво означават маските им и какъв е смисълът на кукерския ритуал, моралните стожери на съвременна християнска и дълбоко религиозна България не се интересуват.

Хилядите здравомислещи, силно набожни, ставащи и лягащи с името Иисусово на уста българи, всяка година по същото време дамгосват гадния и нарочно налаган с цел опростачване на нацията празник Хелоуин, защото той „не е български и няма нищо общо с нашия източно православен мироглед и ценности“. Така беше написала една полудяла женица във Фейсбук, която ме наплю зловещо и ме нарече „почитател на европедерастията“, защото й казах, че се нахвърля излишно върху радостта на децата, а който не уважава някакъв ден, просто трябва да остави хората да правят каквото искат на него, стига да не пречат на другите. Вероятно въпросната ортодоксална дама смята, че 5-10 годишните хлапета, тропащи по вратата й, също са ревностни почитатели на европедерастията.

Такива апологети като нея, възпитани в здравите морални устои и ярък възрожденски морал на винаги силното и единно през вековете българско общество, съм виждал много и по времето, когато аз бях на възраст да си падам по такива неща като Хелоуин, тоест много, много отдавна, по времето на зрелия социализъм.

Те смятаха, че любимите ми рок групи са сатанисти, фашисти, изроди, „Клуб Интернешънъл СС“ и все такива зли сили на мрака, авангард на западния империализъм и неоколониализъм, тръгнал да събаря светлата комунистическа идея по света. И искаха да ме стрижат нула номер, намаляха ми поведението, поставяха ми вечерен час и конфискуваха рокерските якета на мои приятели.

„Хелоуин - враг номер 1 на Тутраканската селищна система!“ е лозунгът на ненавиждащите Хелоуин у нас. Имало е такъв и през 1984 година. Вместо Хелоуин врагът е бил Рейгън. Тогавашният президент на Америка.

Хелоуин да ни е кусурът!