И отпочна се вторият пълен седмоднев от месеца десети от годината втора на управлението Му на всемилостивия и всеблаг гербератор Ленторезец Първокопник.
Тогаз на агората пред човеците яви се една мома изтрещяла и като зави като куче срещу голямата Луна, рече, че невяста на гербератора иска да стане. Сърцето си му давала и други работи с него. Но Той замълча.
Пък един от болярите на съвета Му, дето за здравето на човеците отговаряше, рече, че вече в домовете хоспитални ще влиза се само срещу пръстов отпечатък. И ревнаха едни „ура”, а други „уууууу”
А в Разнородното събрание вдигна се крамолическа пропаганда. Едни нотабили с възторзи извикаха, че най-много и най-отдавна любели, тачели и милеели голямата Матушка и ръцете й целували, а други нотабили гневно отвръщаха им, че не било вярно туй и те йощ повече обичали голямата Матушка и не само ръцете, ами устата, ушите и задника били й целували.
Но чудеха се някои други нотабили като как тъй в Разнородното събрание има сенатори дето задниците на други страни целуват, а не мислят как проблемите да решат държавни в страната с големина на длан човешка.
Тъй в чудене минаха дните и стигна се до петък, когато дъжд заплиска, вятър задуха и студ плъзна под завивките в спалните.
Тогаз крава излая, котка измуча, свиня изкукурига, кон като славей зачурулика, облаци покриха небесната шир, а кандидати за общински съветници с ръце ръкомахаха край пасарелки до кръстовище едно. След тия знамения ужасни и поличби страшни вредом настана рев, вой и скърцание със зъби, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно.
Тъй започна предаването „Шведска маса” и в него двама радиоводещи зълодяи слова гнусни и противни заредиха.
За огромно разочарование на всички слуштели противните същества Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон и тази седмица получиха ефир, в който да ръсят мисли най-пагубни.
Още не бяха си поели дъх и по телефона позвъни извънредният и пълномощен посланик на предаването в Черноград бат Недко. Човекът обясни, че родното му населено мято Карасалия било намусено, влажно и дъждовно. После разказа за щуротиите на петмесечното му конче Пенчо, което се опитвал да продаде на циганите, ама засега те само оглеждали гадинката, но не я купували. Бат Недко осведоми и слушателите на предаването, че в момента помаците от село Тополица продавали арпаджика си на цени от 40-50 стотинки килограма. Тук някъде двамата водещи се опулиха и изтърваха разговора от контрол. Бат Недко плавно премина от арпаджика и животновъдството към житието битието на любимия муууууу футболен отбор ПъФъКъ Уески. Гордо заяви, че заемал първото място в класирането и водещите ехидно се подсмихнаха, а Максимовсон отровно и през зъби предрече, че това нямало да е за постоянно.
За добро настроение мина и песен на Стефифешън – кавър на „Мила кукло Барби” на Росица Кирилова. Няма да ви лъжем, изпълнението беше отвратително.
Заради музиката Максимовсон получи вдъхновение и заразправя за сливовата ракия на приятеля си Барона, произведена от сливите в утвърден двор на селска къща.
Слушателят Момчил поиска думата, за да обясни, че водещите на спортно шоу обичали да дрънчат с гривнички в ефир или шумно да пускат климатика по време на предаване. С това той се опита да защити Калудовсон, който според Максимовсон така блъскал по клавиатурата на компютъра, че все едно забивал гвоздеи в главите на хората.
В последвалата рубрика „Колосални простотии” стана ясно, че битка за пазарен дял и за инвеститорски интерес водят нов, персийски естествен килим и ново немско одеяло. Също така се оповести, че 84 годишен господин, с личен ръст 192 сантиметра и тегло 80 килограма, осигурен, търси госпожа от региона без упомената възраст на същата. Тук водещите изпаднаха във френетични възторзи.
Малко по-късно Калудовсон направи самопризнание, че отбелява 16 години от сватбата си. Максимовсон го призова да почерпи, той отказа и тогаз Максимовсон го посъветва да подаде за помен, щом не празнува.
Прозвуча и песен на Ильо и Ралица. Двамата сумтяха и мърмореха под нос и единственото, което се чу, беше мъдрата мисъл „Кой сега е номер едно, някой би казал едно лайно”
Стигна се и до основната тема „Какво означава български народни представители да защитават интересите на Русия, САЩ, Турция и други страни? И това безплатно ли е или срещу заплащане?”
Ники обясни, че в България има пета руска колона и затова на парламентарната трибуна често се качвала някоя червена маймуна. После сравни някои от сесиите на парламента с риалити шоуто „Простак брадър”
След него слушателят Петров определи някои народни избраници като хора, „които си въртят задниците” и попита каво хубаво и добро сме видяли от СССР? Накрая похвали Турция затова, че веднага защитила своите интереси, като заплашила Русия да спре да купува газ и да строи атомната електроцентрала, ако руски самолети продължават да нарушават въздушното й пространство.
Римлянина използва възможността да се запита „Кой изтърва сапуна в парламента?”. После цитира своя дядо, който казвал „Много минаха, но прах не вдигнаха”. Римлянина изрази мнение, че някои български депутати усещат, че Путин е новият господар на света и затова му се кланят.
По темата взе отношение и Борката. Той се запъхтя и задъха от гняв. Обясни на водещите и на слушателите на „Шведска маса”, че легендите за руския пазар са преувеличени. Аргументира се с това, че товарът на един камион с домати струва 1000 лева, а товарът в един камион с лаптопи струва 200 000 евро. Според него били важни технологиите, а не доматите, лукът, чесънът, празът и други зеленчуци. Накрая обясни, че нито един руснак не идва в българия с „Лада”, а най-често с американски и и немски и японски автомобили.
Тъй с много мъдрост и висш разум „Шведска маса” изчерпи двевния си ред и се саморазпусна до другия петък
