Отпочна се последният седмоднев на месеца шести от годината втора на управлението Му на всемилостивия гербератор и магнолиер Ленторезец Първокопник.
И в ленторезие той впусна се и нови чудеса сътвори за рода человечески. Туй северни тангенти, туй южни дъги бледнееха пред съграденото.
Но събраха се нотабилите и пъклен план замислиха да вдигат човеците на бунт срещу цените високи на електричеството .
И доволно потриваха ръце и нозе олигархични и вече надяваха се как гербераторът ще да сринат от трона Му, но той хитър беше и мъдър, щото като дете филии с мас свинска намазани ял беше и затуй изненада ги.
Излезе гербераторът на агората и пред човеците рече: Истина ви казвам и аз ще протестирам срещу високите цени на електричеството!
Всички млъкнаха онемели, друг път невидели някой да протестира срещу държавата, която сам ръководи.
А в областта Улпия Шопия, насред престолнината едни човеци искаха свободно себе си да показват и как мъж с мъж и жена с жена обичат се. И някои казваха ми „ Айде У Ево”, а те отвръщаха, че и без това по левия бряг вървяли и нужда нямало да им се казва.
По туй време един волен патриций излезе и той на агората, пък призова хората да извадят страната с големина на длан човешка от съдружието с племената натовски. Ама никой не му обърна внимание и той повика, повика, попсува, пък после на рублене на рубли се отдаде.
Тъй стигна се до петък. Тогаз крава излая, кон изкукурига, костенурка изцвили, а главата държавна слово произнесе без да чете. След тия знамения страшни и поличби зловещи започна предаването „Шведска маса”, вредом рев, вой и скърцание със зъби настана, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно.
В началото на предаването водещият Максимовсон запя, а водещият Калудовсон тъпя, защото изобщо не разбра коя песен се пее, за което беше порицан от колегата си. Оказа се, че била песен на „Трамвай Номер 5”. Двамата потънаха в спомени за дългите крака на девойките, които се кълчотеха в ония времена около мустака на Петко Петицата.
После звънна извънредният и пълномощен посланик на предаването във ветровития и влажен Черноград бат Недко. Човечецът прояви интерес за това къде ще отидат дълговете на ЦСКА и кой ще ги плати. Максимовсон мило му обясни, че дълговете изчезват.
Заради това или заради онова беше радиоизпусната песента на Стефифешън „Не съм избягал”. Всъщност кавър версията на Камен Воденичаров беше толкова мизерна, че и на двамата водещи им идваше да избягат от студиото. С развети коси.
Насред хъхренето стефифешъново позвъни бат Павка. Той предложи алтернативен път покрай задръстването около Сарафово. Трябвало да се мине през солниците и по черния път само срещу едно кафе на портала на солниците и това било всичко. После пак по черния път чак до Поморие. След това разказа спомен от епохата на своя стаж като таксиметров шофьор. Сподели как по нощите минавал по черния път от Новоселци за Дюлево и карал емигрант в бял костюм да бута закъсалото такси „Варшава” в едно дере. Накрая белият костюм на емигранта станал черен, а пътуването от Бургас до Дюлево отнело повече време отколкото от Франция до България със самолет.
Последва петъчен борсов контрол. Оказа се, че на фондовата и стокова борса в Бургас цари мир. Само един „Нежен, на 30 години” упорито предлагаше нежности на платежоспособни дами.
Шефът на оказион „Овехтейшън” съобщи своята оферта: „Предлага се тоалетна масичка за жени с тънки крака и големи чекмеджета”
Максимовсон и Калудовсон се разпръхтяха от смях, но не можаха да решат краката на жените ли са тънки или на масичката. И кой има големи чекмеджета.
За да отпочинат кухите им глави от мисленето, радиоизпуснаха шаманска песен.
И тъй се стигна до основната тема, посветена на девиза на Бургас „Вечен като морето” и на откриването на паметника на Петьо Пандира.
Слушателят Ники почти изруга в ефира. Той извика „Да живеят селяндурите, простаците и невежите” и припомни, че Пандира е имал 8 клас образование, никога не е бил моряк, бил е спасител на Каваците и се занимавал с полякини и чехкини, защото не знаел никакви чужди езици. Като цяло Ники направи извод, че паметникът на Пандира е срам и позор за Бургас, защото увековечевал човек от поморийското село Каменар.
Радо Ведрия пожела на водещите дълга и хубава почивка през лятото, докато нямат предаване. За девиза каза, че му е все едно, но запита по времето на кой кмет бил изгубен Колодрума в Бургас и „Черноморец” Бургас.
Поледва обаждане от Римлянина, който каза, че Пандира не можел да плува и не бил истински спасител.
Ники пък разказа типичен виц от репертоара на Пандира и водещите дори не се засмяха.
Борката обсни колко е тъпа темата и призова да се направят паметници в Бургас на героите от ъндърграунда... например един с позлатена бухалка или друг в скулпторна експозиция как дава рушвет на магистрати.
Накрая Ваньо призна, че девизът на Бургас му харесва, но паметникът на Пандира е паметник на глупостта.
А на финала изпя песен за две пеперуди, които долетяли на плажа заради мъжете.
И тук някъде предаването свърши. Шестият му сезон изтече в канала.
Наесен пак!
