Първият Burgas Jam вече е факт. Късно снощи, към 23.30 часа, над 100 души почукаха на райските врата с кавър на “Knocking On Heaven`s Door” на Боб Дилън. Аплодираха ги около 2000 души – публика достойна за уважение, като имате предвид факта, че китарният фест поиска внимание късно вечерта в неделя, след 19.00 часа, по време на мач на националния отбор по футбол, дал преди няколко дни искрица надежда на масовия запалянко.
Ако търсите някаква аналогия с О`Бозе почившия Spirit Of Burgas, веднага се откажете. Тук идеята е съвсем друга. Китаристи се събират, за да свирят на хора, които харесват свирене на китара. Във всичките разновидности на музиката, която може да бъде изпълнявана с китара. Сърцевината на идеята е тази. Респект към един от най-основополагащите за музиката инструменти, а не подрусване под звуци, изтръгнати механично от компютър.
Когато идеята е от професионалисти, концепцията е избистрена от професионалисти и работата се върши от тях, успехът е гарантиран. За Burgas Jam мислиха и работиха хора, които Разбират от това, което вършат. Не чиновници, усвояващи европейски проекти, пишещи в чаршафни съобщения до медиите стойността им с точност до няколко стотинки и пълните им заглавия от десет реда, а Професионалисти. С огромната подкрепа на Община Бургас.
Първо – прекрасен звук от 20 000 вата, осигурен от изключително вещия live саунд инженер Данаил Данаилов. Второ – осветление, достойно и за потъналия в нищото Каварна Рок Фест. Трето – достатъчно на брой, чисти и оборудвани походни тоалетни. С течен сапун и вода за измиване (Няма да повярвате, на Каварна никога не е имало мивки!) Четвърто – приличен мърчандайз (фланелки и аксесоари с логото на феста).
Хич не мисля да спестя на организаторите-отличници минусите, ядосали част от публиката. На музикален фестивал от такъв тип само два крана за бира, съчетаващи два пункта за кюфтаци, е меко казано чиста смехория. А защо не помислихте за хората, които на такива места обичат да пият твърд алкохол? За ваша сметка близкият магазин направи як оборот, другия път ще знаете. Прощаваме ви, защото ни събра не идеята за пукница и плюскане, а Музиката.
Много и Хубава музика се изля на първото издание на Burgas Jam. Още от началото, поставена от няколко изпълнения на акустични китари и бургаската банда Nevermind, храбро започнала с програмни парчета на Джудас Прийст и Лед Зепелин, въпреки младичката им вокалистка. Ако сметнете това за сексистко изказване, няма да ви се разсърдя. Жена да пее Роб Халфорд и Робърт Плант е доста сериозна лъжица за дамско гърло, но браво на момичето!
Сериозният китарен джем започна с младия талант от Бургас Жеко Жеков и банда. Авторски парчета от много високо ниво, кавър на Стинг, класа и стил от бившите (и някои сегашни) възпитаници на Музикалното училище. Последвани от бургаската гордост Г.Р.А.С. и изумителното майсторство на лидера й Светослав Михайлов. Той забърка сола в няколко стила и даде начало на пеещите китаристи с безсмъртната класика на Пинк Флойд „Money”. Плюс соло на саксофон, пукайте се от яд, че не дойдохте!
Ангел Дюлгеров изскочи след него, в стил Джими Хендрикс и постла чудесно на Дарин Василев, който запердаши с парче на Стиви Рей Воон и разплака публиката с авторски инструментал, посветен на смъртта на великия пианист Джон Лорд от Дийп Пърпъл, с когото е записвал в Англия. Последното му изпълнение беше чисто „Джо Сатриани“ стил, без никакви забележки. Но, имало още око да види!
Иван Йорданов-Чери започна зверски нахъсано с риф от Лед Зепелин и продължи с “War Pigs” на Ози, но по-скоро във Faith No More версия. Имаше и Immigrant Song, и тема от Extreme, и “Urgent” на Форинър и “Mustang Sally в Бъди Гай стил“, както мъдро анализира Лари, приятел от публиката. А хората танцуваха... Цветан Недялков от „Ку-ку бенд“ направи авторска песен за родния си квартал Банишора и показа безупречен ритъм енд блус.
Мирослав Иванов започна като Джо Сатриани и продължи с авторско парче и ритъм енд блус, но засукано с много сола, типично в неговия си, еклектичен „от всичко по много“ стил. Асът Пепи Главанов от „Акага“ също заложи на Сатриани-Стив Вай линията, вдигайки на крака хората с авторския си кавър на „Високо“ на любимците ФСБ. Митко Кърнев показа, че когато иска, няма нищо общо с Д2. От него – Хендрикс и песен с Косьо от Bloodrush, победители в „Голямото рок междучасие“ на БНТ. А, и “Purple Rain” на Принс, браво, браво!
Краят беше наистина вдъхновяващ. Всички виртуози направиха “Another Brick In The Wall” на Флойд, с мощна вокална подкрепа от публиката. И докато всички помислихме, че е време да ходим да спим, на сцената изскочи огромният глас на Г.Р.А.С. Стефка Емилова и ни се случи “Rock And Roll” на Лед Зепелин в размазваща версия. Потрошаващ край на шоуто, последван от “Knocking On Heavens Door”, изсвирен едновременно от 100 китаристи.
Burgas Jam! Догодина хайде пак!
(Що не поканите за хедлайнер Еди Ван Хален, а? Майтап, бе, майстори много, сигурен съм че мислите за нещо подобно:)
Ако търсите някаква аналогия с О`Бозе почившия Spirit Of Burgas, веднага се откажете. Тук идеята е съвсем друга. Китаристи се събират, за да свирят на хора, които харесват свирене на китара. Във всичките разновидности на музиката, която може да бъде изпълнявана с китара. Сърцевината на идеята е тази. Респект към един от най-основополагащите за музиката инструменти, а не подрусване под звуци, изтръгнати механично от компютър.
Когато идеята е от професионалисти, концепцията е избистрена от професионалисти и работата се върши от тях, успехът е гарантиран. За Burgas Jam мислиха и работиха хора, които Разбират от това, което вършат. Не чиновници, усвояващи европейски проекти, пишещи в чаршафни съобщения до медиите стойността им с точност до няколко стотинки и пълните им заглавия от десет реда, а Професионалисти. С огромната подкрепа на Община Бургас.
Първо – прекрасен звук от 20 000 вата, осигурен от изключително вещия live саунд инженер Данаил Данаилов. Второ – осветление, достойно и за потъналия в нищото Каварна Рок Фест. Трето – достатъчно на брой, чисти и оборудвани походни тоалетни. С течен сапун и вода за измиване (Няма да повярвате, на Каварна никога не е имало мивки!) Четвърто – приличен мърчандайз (фланелки и аксесоари с логото на феста).
Хич не мисля да спестя на организаторите-отличници минусите, ядосали част от публиката. На музикален фестивал от такъв тип само два крана за бира, съчетаващи два пункта за кюфтаци, е меко казано чиста смехория. А защо не помислихте за хората, които на такива места обичат да пият твърд алкохол? За ваша сметка близкият магазин направи як оборот, другия път ще знаете. Прощаваме ви, защото ни събра не идеята за пукница и плюскане, а Музиката.
Много и Хубава музика се изля на първото издание на Burgas Jam. Още от началото, поставена от няколко изпълнения на акустични китари и бургаската банда Nevermind, храбро започнала с програмни парчета на Джудас Прийст и Лед Зепелин, въпреки младичката им вокалистка. Ако сметнете това за сексистко изказване, няма да ви се разсърдя. Жена да пее Роб Халфорд и Робърт Плант е доста сериозна лъжица за дамско гърло, но браво на момичето!
Сериозният китарен джем започна с младия талант от Бургас Жеко Жеков и банда. Авторски парчета от много високо ниво, кавър на Стинг, класа и стил от бившите (и някои сегашни) възпитаници на Музикалното училище. Последвани от бургаската гордост Г.Р.А.С. и изумителното майсторство на лидера й Светослав Михайлов. Той забърка сола в няколко стила и даде начало на пеещите китаристи с безсмъртната класика на Пинк Флойд „Money”. Плюс соло на саксофон, пукайте се от яд, че не дойдохте!
Ангел Дюлгеров изскочи след него, в стил Джими Хендрикс и постла чудесно на Дарин Василев, който запердаши с парче на Стиви Рей Воон и разплака публиката с авторски инструментал, посветен на смъртта на великия пианист Джон Лорд от Дийп Пърпъл, с когото е записвал в Англия. Последното му изпълнение беше чисто „Джо Сатриани“ стил, без никакви забележки. Но, имало още око да види!
Иван Йорданов-Чери започна зверски нахъсано с риф от Лед Зепелин и продължи с “War Pigs” на Ози, но по-скоро във Faith No More версия. Имаше и Immigrant Song, и тема от Extreme, и “Urgent” на Форинър и “Mustang Sally в Бъди Гай стил“, както мъдро анализира Лари, приятел от публиката. А хората танцуваха... Цветан Недялков от „Ку-ку бенд“ направи авторска песен за родния си квартал Банишора и показа безупречен ритъм енд блус.
Мирослав Иванов започна като Джо Сатриани и продължи с авторско парче и ритъм енд блус, но засукано с много сола, типично в неговия си, еклектичен „от всичко по много“ стил. Асът Пепи Главанов от „Акага“ също заложи на Сатриани-Стив Вай линията, вдигайки на крака хората с авторския си кавър на „Високо“ на любимците ФСБ. Митко Кърнев показа, че когато иска, няма нищо общо с Д2. От него – Хендрикс и песен с Косьо от Bloodrush, победители в „Голямото рок междучасие“ на БНТ. А, и “Purple Rain” на Принс, браво, браво!
Краят беше наистина вдъхновяващ. Всички виртуози направиха “Another Brick In The Wall” на Флойд, с мощна вокална подкрепа от публиката. И докато всички помислихме, че е време да ходим да спим, на сцената изскочи огромният глас на Г.Р.А.С. Стефка Емилова и ни се случи “Rock And Roll” на Лед Зепелин в размазваща версия. Потрошаващ край на шоуто, последван от “Knocking On Heavens Door”, изсвирен едновременно от 100 китаристи.
Burgas Jam! Догодина хайде пак!
(Що не поканите за хедлайнер Еди Ван Хален, а? Майтап, бе, майстори много, сигурен съм че мислите за нещо подобно:)
