Вселюбящият Господ и тази година ни удостои да отпразнуваме Великия празник на празниците – Светоносното Възкресение Христово. След продължителния период на Светата Четиридесятница, време за пост, молитва и размисъл, както за пастирите, така и за пасомите, отново слушаме радостния, победоносен и утешителен химн: „Христос възкръсна от мъртвите, със смърт смъртта разруши и на тия, които са в гробовете, живот дарува”.
Победи смъртта и ни изпълни с надежда. Победи смъртта и ни освободи от робството на дявола. Победи смъртта и ни напъти към безсмъртието. Каква любов! Какво величие! Какво да кажем ние недостойните за тази велика Божия любов, проявена и проявявана постоянно към човека, зачитайки същевременно свободната му воля?!
Велики и неизброими са Божиите благодеяния, а хората в света вървят по пътя на живота натъжени, огорчени, объркани, подобно на двамата Христови ученици – Лука и Клеопа, които не познали, Господа Иисуса, вървейки редом с Него в деня на Славното Възкресение, но слушали с вълнение разясненията Му за написаните пророчества за Него в свещеното Писание. Настойчиво Го помолили да остане с тях: „Остани с нас” /Лук. 24:29/. И Той останал! Когато благословил хляба на трапезата „им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях”/Лук. 24:31/, ни свидетелства свети Евангелист Лука.
Днес, подобно на двамата Господни ученици, и ние вървим тъжни и скърбящи по пътя на живота. Наскърбени, огорчени, потопени в морето на икономическата безизходица в скърби и изпитания. Нашите страсти, другите слабости и най-вече гордостта ни държат в плен, а съмненията и несигурността на всекидневието ни причиняват големи страдания и ние затъваме в духовния мрак на този свят. Не се сещаме да споделим скръбта и агонията си с Възкръсналия Христос, да възложим изцяло надеждата си на Него! Въпреки това Той със Своята любов влиза в мислите ни без дори да Го забележим. Вдъхновява ни и следи развоя на живота ни, както някога направи това с двамата Си ученици.
Днес, повече от всякога, живеем остро феномена на общество, което не общува помежду си. Хората са редом до нас, живеят до нас и не ги забелязваме, както и те не ни забелязват; не ни разбират, но и ние не ги разбираме. Резултатът на отсъствието на лични взаимоотношения между човеците е самотата. Човек извади от центъра на своя живот Бога и на Негово място постави себе си. Затова се върти около себе си, бори се да придобие евтини неща и едва покрива само насъщните си потребности. Така сам се принуди да живее в безплодната изолация. Съвременният човек в живота си няма за цел вечността, а тя, вечността, е единствено във възкръсналия Христос и в изпълнението на Неговите заповеди.
Какво трябва да правим днес?
Възползвайки се от подарената ни свободна воля, да отворим вратите на сърцата си и да помолим Възкръсналия Господ, както светите апостоли Лука и Клеопа: „Остани с нас” /Лук.24:29/ Господи! „Остани”, Господи, с милия ни български народ, със семействата ни, с децата ни. Укрепи ги и ги утвърди в непреходните християнски добродетели. „Остани”, Господи, с държавниците ни, които възглавяват родните иституции и най-вече с тези, които правораздават в съдебната система и да помнят, „че съдът е дело Божие”/Второзаконие 1:17/. Дай им сили да носят леко тежкото бреме и отговорността; разум и решителност да служат на народа си и да вземат винаги решения, които не противоречат на Твоите спасителни заповеди. Да помнят винаги, че за всяка своя дума и дело носят отговорност не само пред народа, но и пред Тебе Единствения Справедлив и Нелицеприятен-Неподкупен Съдия. „Остани”, Господи, с всички, които са подложени на изпитания от болести и различни зависимости. Утеши ги, облекчи ги и изпълни сърцата им с Твоята радост. „Остани”, Господи, с всички нас и ни помогни да облекчим болката на нашите ближни. „Остани”, Господи, с всички православни християни и ги укрепи в истините на Православната вяра!
Обични в Господа братя и сестри,
Да не униваме никога, да помним, че Пострадалият за нас и Възкръснал от мъртвите Господ Иисус Христос ни обича, открива ни нови възможности – переспективи, и ни уверява, че ще бъде с нас „през всички дни до свършека на света” /Мат. 28:20/. Да помним, че единствено от нас зависи да гори и нашето сърце, както на светите Лука и Клеопа, от нашата настойчива молба, да остане винаги и в нас.
Вседушевно пожелавам благодатта и радостта на Възкресението Христово да закриля и пази всички вас, наши духовни чеда: свещенослужители, монаси и монахини, църковнослужители и миряни в пределите на Богохранимата Неврокопска епархия.
Възкръсналият Христос Господ да дарува на всички ви многолетно крепко здраве и сили, та всеки да продължи своето високоотговорно духовно, църковно и обществено служение. Бог да благославя с успех делата ви за обща радост и утеха.
Радостта на Възкресението да съпътства постоянно и непрестанно всички вас за слава Божия и личностно спасение.
Христос Възкръсна! Наистина възкръсна!
Пасха, 2013г.
