Американски астрономи са отрили в съзвездието Андромеда необикновена звезда, съхранила следи от първите звезди в нашата Галактика.
В недрата на звездата има уникални астрономически метали – химически елементи, по-тежки от водорода и хелия, които не присъстват в състава на другите звезди, пише в статия в сп. „Астрофизикал джърнъл летърс”.
Човечеството вече не вижда Млечния път с просто око
Звездите са гигантски кълба от хелий и водород. Тези вещества постепенно се превръщат в по-тежки елементи като магнезий, кислород, желязо, неон и други вещества, които астрономите наричат метали. По правило, колкото по-стара е звездата, толкова „по-метална” е.
Първоначалният дял на „металите” в звездните недра в момента на раждането на звездата определя хода на еволюцията и жизнения й цикъл - например, колкото са по-тежки веществата в нея, толкова по-дълго живее звездата. Малката концентрация на метали или липсата им повишават максимално допустимите размери на звездата.
Затова астрономите делят звездите на древни, които почти не съдържат метали, и по-млади, които имат съдържание на метали.
Учени от университета Нотр дам в САЩ са намерили следи от първите звезди в Млечния път в недрата на звездата BD+44 493, която е сред най-ярките в близост до Земята.
Хъбъл засне центъра на Млечния път (СНИМКИ)
Тази звезда е на 600 светлинни години от нас и е в съзвездието Андромеда. Това я прави един от най-близките и древни червени гиганти, които астрономите могат да изследват с помощта на телескопа „Хъбъл” и редица мощни наземни телескопи.
Учените са установили, че спектърът на BD+44 493 е крайно необичаен, в нея има елементи, които не се срещат никъде другаде - фосфор, сяра, цинк и други астрономически „метали”.
Наличието на тези елементи дава представа как е изглеждала звездата, предизвикала образуването им. Това е бил гигантски обект - първозвезда, чиято маса е била 20 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Тази звезда от Млечния път е завършила живота си като свръхнова с аномално ниска яркост. Тя е предизвикала появата на незначителни количества радиоактивен никел-56, главен продукт при взривовете от „обикновените” звезди.
Астрономите се надяват изучаването на BD+44 493 и други, подобни на нея звезди, да ни помогне да разбирем как е изглеждала Галактиката в първите епохи на съществуването си и как е била „засята” с тежки елементи, довели впоследствие до появата на живот на Земята.
Източник: БГНЕС
