Стандартът на живот в Сърбия, измерен в съответствие с БВП на глава от населението е с 30 % по-нисък от този в България, с 60 % по-нисък от Румъния и с 80 % от Унгария.
Тези три страни са постигнали общ икономически ръст от 35 % от 2010 г. насам, докато само за Сърбия ръстът е 20 %, заяви председателят на фискалния съвет Павле Петрович.
В интервю за „Business Magazine” той увери, че Сърбия има потенциал за икономически растеж от 5 % годишно, което би помогнало за намаляване на разликата с тези държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), но че „едва успява да достигне до 3,5 %“.
Според доклад: България сред последните на Балканите по толерантност
„Вярно е, че Сърбия има ръст на БВП от 4,8% през третото тримесечие и е на второ място след Унгария по бърз растеж в Централна и Източна Европа, но през първата половина на годината беше начело заедно с Албания и БиХ”, каза Петрович.
Той добави, че „обществеността е слабо информирана“, че ускоряването на икономическия растеж през втората половина на 2019 г. се дължи предимно на изграждането на газопровода „Турски поток“ и съответно на 35% ръст в строителството.
Всички останали сектори на икономиката, според него, поддържат подобен растеж, както през първата половина на годината. Това означава, че когато по-голямата част от строителните дейности по тръбопроводите приключи, до края на 2019 г. икономическият растеж на Сърбия вероятно ще се върне към обичайната си тенденция от максимум 3,5 % годишно.
Тези три страни са постигнали общ икономически ръст от 35 % от 2010 г. насам, докато само за Сърбия ръстът е 20 %, заяви председателят на фискалния съвет Павле Петрович.
В интервю за „Business Magazine” той увери, че Сърбия има потенциал за икономически растеж от 5 % годишно, което би помогнало за намаляване на разликата с тези държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), но че „едва успява да достигне до 3,5 %“.
Според доклад: България сред последните на Балканите по толерантност
„Вярно е, че Сърбия има ръст на БВП от 4,8% през третото тримесечие и е на второ място след Унгария по бърз растеж в Централна и Източна Европа, но през първата половина на годината беше начело заедно с Албания и БиХ”, каза Петрович.
Той добави, че „обществеността е слабо информирана“, че ускоряването на икономическия растеж през втората половина на 2019 г. се дължи предимно на изграждането на газопровода „Турски поток“ и съответно на 35% ръст в строителството.
Всички останали сектори на икономиката, според него, поддържат подобен растеж, както през първата половина на годината. Това означава, че когато по-голямата част от строителните дейности по тръбопроводите приключи, до края на 2019 г. икономическият растеж на Сърбия вероятно ще се върне към обичайната си тенденция от максимум 3,5 % годишно.
