Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел пристигна днес в Киргизстан за втората среща на високо равнище между Европейския съюз и Централна Азия, предаде Франс прес, както се позова на киргизстанските власти.
В срещата в град Чолпон-Ата, на планинския бряг на езерото Исък Кул, се очаква да участват президентите на Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и делегация от Туркменистан.
Днешните разговори ще се състоят само две седмици след безпрецедентна среща на върха между президентите на тези пет бивши съветски републики от Централна Азия и Китай, който засилва влиянието си в този регион, традиционно смятан за сфера на влияние на Русия. Инвазията на Русия в Украйна даде нов тласък на отношенията между Централна Азия и ЕС, като същевременно позволи на централноазиатските лидери да разнообразят партньорствата си, като подобряват и връзките си с Турция и Иран.
ЕС, който беше най-големият дарител на средства в района с помощ от 1,1 милиарда евро за периода 2014-2020 г., е и основният партньор в инвестициите в Централна Азия с 42% от общия обем, далеч пред САЩ (14,2%), Русия (6%) и Китай (3,7%). През последните седмици обаче ЕС засили заплахата от вторични санкции срещу трети държави, обвинени, че помагат на Русия да заобиколи наложените й санкциите, включително централноазиатските републики.
Въпреки това Брюксел се опитва да смекчи последиците от предприетите срещу Русия мерки, които биха могли да имат верижен ефект върху централноазиатските републики, за да не ги тласне още повече към Москва. Независимо от заявеното желание на държавите в района да водят многостранна външна политика, те остават тясно свързани с историческата регионална сила Русия чрез военни и икономически съюзи и все още силни културни връзки.
Това е роля, която сега се оспорва от Китай, който по-специално отпуска големи заеми за финансиране на своя "Нов път на коприната", отбелязва АФП.
Централноазиатските режими все още се смятат за авторитарни в различна степен, като неправителствени организации редовно критикуват положението с правата на човека в тях. Ситуацията в областта на сигурността също остава нестабилна, като през миналата година имаше сблъсъци между Киргизстан и Таджикистан, както и кървави бунтове в Казахстан и Узбекистан. Освен това завземането на властта в съседен Афганистан от талибаните продължава да предизвиква безпокойство в страните от Централна Азия, които все още не желаят да се ангажират с ислямисткото правителство, което не е признато от нито една държава.
В срещата в град Чолпон-Ата, на планинския бряг на езерото Исък Кул, се очаква да участват президентите на Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и делегация от Туркменистан.
Днешните разговори ще се състоят само две седмици след безпрецедентна среща на върха между президентите на тези пет бивши съветски републики от Централна Азия и Китай, който засилва влиянието си в този регион, традиционно смятан за сфера на влияние на Русия. Инвазията на Русия в Украйна даде нов тласък на отношенията между Централна Азия и ЕС, като същевременно позволи на централноазиатските лидери да разнообразят партньорствата си, като подобряват и връзките си с Турция и Иран.
ЕС, който беше най-големият дарител на средства в района с помощ от 1,1 милиарда евро за периода 2014-2020 г., е и основният партньор в инвестициите в Централна Азия с 42% от общия обем, далеч пред САЩ (14,2%), Русия (6%) и Китай (3,7%). През последните седмици обаче ЕС засили заплахата от вторични санкции срещу трети държави, обвинени, че помагат на Русия да заобиколи наложените й санкциите, включително централноазиатските републики.
Въпреки това Брюксел се опитва да смекчи последиците от предприетите срещу Русия мерки, които биха могли да имат верижен ефект върху централноазиатските републики, за да не ги тласне още повече към Москва. Независимо от заявеното желание на държавите в района да водят многостранна външна политика, те остават тясно свързани с историческата регионална сила Русия чрез военни и икономически съюзи и все още силни културни връзки.
Това е роля, която сега се оспорва от Китай, който по-специално отпуска големи заеми за финансиране на своя "Нов път на коприната", отбелязва АФП.
Централноазиатските режими все още се смятат за авторитарни в различна степен, като неправителствени организации редовно критикуват положението с правата на човека в тях. Ситуацията в областта на сигурността също остава нестабилна, като през миналата година имаше сблъсъци между Киргизстан и Таджикистан, както и кървави бунтове в Казахстан и Узбекистан. Освен това завземането на властта в съседен Афганистан от талибаните продължава да предизвиква безпокойство в страните от Централна Азия, които все още не желаят да се ангажират с ислямисткото правителство, което не е признато от нито една държава.
