След острата реакция на властите на протестите на гимназисти, които обхванаха Франция, правителството промени подхода си.
Полицията получи нареждане да не използва определен вид шокови гранати, след като по-рано през седмицата ученик загуби ръката си. Правителството обеща и да се вслушва по-внимателно в исканията на младите хора.
Но при стотици училища, които все още са блокирани, и нови призиви за протест възниква въпросът: ще бъде ли това достатъчно, за да бъде прекратена мобилизацията?
Какво каза правителството?
„Емпатия“ и повече „педагогика“ е това, което френският президент Еманюел Макрон е поискал от полицейските сили, които се сблъскват с протестиращи гимназисти, заяви министърът на вътрешните работи Лоран Нунес след масовите демонстрации във вторник.
„Президентът припомни необходимостта да поддържаме обществения ред и да се намесваме всеки път, когато има сериозно насилие, като същевременно ни помоли да действаме с най-голяма пропорционалност“, каза Нунес пред радиостанция RTL в сряда след извънредно заседание на правителството.
Нунес, бивш началник на парижката полиция, заяви, че е наредил на силите на реда да се въздържат от използването на вида шокови гранати, свързвани с инцидента, при който ученик загуби ръката си по време на протест в понеделник.
„Не се отнасяме към протест на гимназистите по същия начин, по който бихме се отнесли към протест на възрастни“, каза Нунес.
— Washington Times Local (@WashTimesLocal) October 8, 2026
Френският премиер Себастиан Льокорню заяви пред депутатите във вторник, че гимназиите ще заменят учебните часове до края на седмицата с „период на вътрешна демокрация“, по време на който учениците ще могат да изразят оплакванията си и да обсъдят възможни решения.
Макар да отхвърли твърденията за полицейски репресии, Льокорню осъди насилието, съпътстващо протестите, които във вторник бяха предимно мирни, въпреки драматичните сцени, доминирали в медийното отразяване.
— Reuters (@Reuters) October 8, 2026
В обръщение към нацията в сряда Льокорню заяви, че на 12 ноември парламентът ще обсъди бюджетно предложение, предвиждащо 64 млрд. евро (71,6 млрд. долара) за образование — леко увеличение спрямо предходната година.
Той съобщи и за пет инициативи в отговор на исканията на учениците, включително обновяване на училищната инфраструктура, подобряване на учебния график и създаване на повече възможности за младите хора да изразяват своите опасения.
„Наш дълг е да ги изслушаме. Да приемаме младите хора сериозно означава да подкрепяме ангажираността им, но и да споделяме с тях трудностите и ограниченията“, каза той.
Подобна стратегия за диалог вече е използвана от Макрон. През 2019 г. правителството му организира мащабна кампания за обществени консултации в опит да успокои протестите на „жълтите жилетки“.
Междувременно вътрешните служби за контрол на полицията са започнали 18 разследвания на действията на служители по време на протестите, съобщи Нунес. По думите му разследванията ще проверят дали действията на полицията са били пропорционални.
„Полицията е там, за да защитава гимназистите“, каза той.
— Ami (@LAmelie6695) October 8, 2026
Засилват ли се протестите?
В четвъртък 224 гимназии са били блокирани или затворени — с 30% по-малко в сравнение със сряда сутринта, съобщи Reuters, позовавайки се на Министерството на образованието. По данни на ведомството 94% от гимназиите са били изцяло или частично отворени.
Според Министерството на вътрешните работи 488 души са били задържани във връзка с протестите около гимназиите във вторник.
Блокадите в сряда са били само малка част от мащабните демонстрации, в които във вторник стотици хиляди хора са излезли на улицата заедно със синдикатите в подкрепа на младите протестиращи.
Фактът, че протестите продължават ежедневно, показва, че недоволството сред гимназистите не стихва.
Ученическите и студентските организации призоваха за нов ден на протести на 17 октомври. Пет големи учителски синдиката пък обявиха стачка в четвъртък в знак на солидарност с учениците. Засега няма много признаци, че блокадите на училищата ще приключат.
— Il Post (@ilpost) October 8, 2026
Какво искат протестиращите?
Повече учители, по-малки класове и училищни сгради, по-добре адаптирани към климатичните промени, са сред най-честите искания на протестиращите гимназисти.
Лидерите на ученическите и студентските организации, които представляват част от протестиращите, настояват и за инвестиции от 10 млрд. евро (11,2 млрд. долара) в средното и висшето образование.
Организациите са изготвили списък с 10 предложения, сред които преразглеждане на учебното натоварване, премахване на спорната система за прием във висшите училища, прекратяване на полицейското насилие срещу ученици и студенти и изграждане на повече студентски общежития.
Сабрин Харбах, говорител на организацията Union syndicale lycéenne, заяви пред BFMTV, че блокадите ще продължат, докато исканията на протестиращите не бъдат изпълнени.
Анаис Ела, говорител на ученическата организация Les Lycéens, заяви пред CNN, че предложенията на Льокорню не отговарят на исканията на организациите.
По думите ѝ някои от предложенията на премиера — включително запълването на свободните учителски места по време на изпитите — са „основите на образователната система“.
Тя заяви, че допълнителното финансиране може да реши част от проблемите, но е необходимо по-дълбоко преосмисляне на отношенията между правителството и младите хора.
„Ние сме тези, които са най-пряко засегнати от националната образователна система, но всъщност никой не ни слуша“, добави тя.
През последните дни сред протестиращите се полагат и усилия да се подчертае мирният характер на демонстрациите и да се отхвърли насилието, което помрачи част от протестите.
19-годишният Анджело Виа, който е участвал в демонстрацията във вторник, заяви пред CNN, че сред протестиращите е имало усещане за „безсилие“ пред действията на полицията, въпреки че мнозинството от младите хора са протестирали мирно.
Той се надява протестите да доведат до „радикална промяна“, особено по отношение на финансирането на образованието.
Какво следва?
Решението на министъра на вътрешните работи да забрани използването на определен вид полицейски гранати вероятно ще бъде посрещнато с облекчение след тежките наранявания на някои от младите протестиращи.
Предложението на правителството за време за диалог обаче беше посрещнато със скептицизъм от някои организации.
Основният синдикат на училищните директори SNPDEN-UNSA заяви, че един-единствен ден, посветен на дискусии, няма да е достатъчен за задълбочено обсъждане на проблемите.
„За излизане от тази криза е необходимо нещо различно от обикновен период на консултации“, заяви пред BFMTV Никола Боне, национален секретар на синдиката.
Във Франция вече се правят паралели между настоящите протести и движението на „жълтите жилетки“ — масова, децентрализирана мобилизация, която обедини различни групи недоволни граждани.
По подобие на продължилите месеци протести на „жълтите жилетки“, които бяха сред най-продължителните и тежки политически сътресения по време на първия мандат на Макрон, някои участници и журналисти вече наричат следващия ден на протестите „Акт IV“.
