Министерство на здравеопазването дава разяснения за установени от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) търговии с неразрешени лекарствени продукти, включително така популярните напоследък пептиди.
"Много български граждани изпозват пептиди, но тези пептиди не се представят по установения ред, по който трябва да са лекарствени продукти у нас, първо, и второ, тези хора, които ги използват, искат бърз ефект с отслабване, но не знаят какво вещество приемат в организма си. За да бъдем по-здрави е важно да имаме информация какви продукти използваме, включително лекарствени и на база на информирано решение да водим здравословен начин на живот", посочи здравният министър Катя Ивкова.
До момента от ИАЛ са извършени близо 70 проверки, установени са над 30 е-платформи, чрез които се предлагат незаконно лекарствени продукти. Изпратени са сигнали и до Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" ГДБОП, допълни Ивкова.
Предизвикателство в контролната дейност на всичко това е, че в 99% от случаите домейните на тези сайтове са извън територията на България, което силно ограничава възможностите на различните структури на МВР да спрат достъпа до съответния сайт и да бъде намален риска за хората, това заяви Богдан Кирилов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата.
„В най-напреднал етап са три производства, като при два от случаите са съставени актове, при третия предстои, като предвидените санкции в Закона за лекарствените продукти са около 38 000 евро за това нарушение“, посочи Кирилов.
Друго предизвикателство, което експертите посочиха, е, че в голяма част от сайтовете се наблюдават промени или в наименованието, или в линковете, които препращат към други сайтове, което също силно затруднява действията на МВР.
„Затова трябва да продължат действията по това хората да се запознават с рисковете при нерегламентирано закупуване на подобни лекарствени продукти, тъй като дори да се касае за лекарствен продукт, който е автентичен и произведен от действителен производител, с финалната опаковка е, която може да са закупи от аптеката, закупувайки го от такъв тип сайт, няма никакви гаранции как е съхраняван и дали качествата отговарят на тези, които са залoжени. Именно затова са толкова стриктни изискванията по отношение на законовата верига за разпространение на лекарствени продукти, където от производителя, през търговеца на едро, до аптеката има строги изисквания. Закупувайки един продукт, който претендира, че е лекарствен продукт или хранителна добавка от такъв тип сайтове, които не са изпълнили законовите задължения, се поема изключителен риск. България не е изключение", обясни експертът от ИАЛ.
По думите му няма незасегната държава в ЕС, като в последните месеци все по-актуално става продажбата на пептиди.
"На практика това са пептидни хормони, които са преминали през задълбочена оценка на документацията, клинични изпитвания, строги изисквания на производство, за да получат разрешение за употреба от Европейската агенция и се прилагат единствено и само след медицински преглед от специалист, изследвания и контролиране на дозите, които всеки пациент трябва да приема. Препоръки от немедицински лица в социални мрежи, например, крие сериозни рискове за хората“, каза още Богдан Кирилов и допълни, че същото се отнася и закупуването на подобни продукти от нерегламентирани места.
Има празноти в Наказателния кодекс и в срок до седмица ще изискам от Богдан Кирилов предложения за законодателни промени, които да позволят инкриминирането на такава търговия, каза от своя страна министър Ивкова.
На сайта на ИАЛ ще бъде публикуван списък със сайтовете, незаконно предлагащи лекарства, като се предвижда информацията в него да бъде актуализирана всяка седмица, каза още министър Ивкова. Тя призова гражданите да подават сигнали, уверявайки, че анонимността им ще бъде гарантирана.
Пептидите, както и лекарствата, изискват определени условия за транспортиране и съхранение, посочи Десислава Власакиева, инициатор на кампанията „Здраве без риск, консултант, предприемач в здравния сектор и управител на медицински център. Националната информационна кампания „Здраве без риск“ е инициатива, създадена в отговор на нарастващия риск от подвеждаща здравна информация, нерегламентирани лекарствени продукти и продукти с недоказани здравни претенции, е посочено на сайта на ИАЛ.
"Проблемът е изключително сериозен. Сблъсквам се с пациенти на ежедневна база, като немедицинско лице. Много често, когато пациентите говорят с немедицинско лице, са доста по-словоохотливи за информация, която не биха споделили в анамнезата пред лекаря. Моите лични наблюдения са, че между двама и четирима души си самоприлагат различни препарати, които имат здравни претенции. Не мога да ги нарека лекарствени продукти, защото не знаем какво е тяхното съдържание. Огромният проблем, с който се сблъскваме, е, че има неконтролируеми странични реакции. При някои има тежко кървене и наподобява на безразборна употреба на кръворазреждащи и има куп реакции, като замаяност и общо неразположение. Така сме принудени да издирваме какво и как приемат хората", допълни Власакиева.
