Владимир Путин влиза в новия политически сезон с още по-силна подкрепа в руския парламент, докато войната в Украйна продължава. „Единна Русия“ увеличи присъствието си в Държавната дума, давайки на Кремъл удобната възможност да представи резултата като мандат от руския народ. Но зад тази политическа победа стои ключовият въпрос: има ли Путин намерение да сложи край на войната, пише BBC.
„Специалната изборна операция“, както я нарече един руски вестник, доведе до състав на Държавната дума, който е още по-близък до Кремъл от предишния. Управляващата партия „Единна Русия“ вече разполага с повече депутати от всякога.
Това позволява на Кремъл да твърди, че е получил огромен мандат от руския народ.
Но за какво ще бъде използван той?
Има ли някакви признаци, че Путин е готов да сложи край на войната, която Москва продължава да нарича „специална военна операция“? Или Русия се подготвя за нова ескалация в Украйна и за увеличаване на напрежението с Европа?
В четвъртък вниманието ще бъде насочено към участието на руския президент в дискусионния клуб „Валдай“ в Москва. Традиционно речта на Путин на този ежегоден форум за външна политика дава представа за възгледите и намеренията на Кремъл.
Засега сигналите сочат, че Путин няма намерение да прекратява пълномащабната война на Русия срещу Украйна – въпреки огромните човешки загуби и икономическите щети, които конфликтът е нанесъл на страната.
Русия засилва натиска
Според публикации в руските медии Москва е окуражена от недостига на ракети за противовъздушна отбрана в Украйна и очаква зимните удари да увеличат натиска върху украинското население.
Киев от своя страна съобщава за сериозни трудности при прихващането на руски балистични ракети и нови видове ударни дронове, които атакуват украински градове почти ежедневно.
Но амбициите на Кремъл изглеждат по-широки.
Русия не крие желанието си европейските държави да ограничат военната и финансовата си подкрепа за Украйна. От Москва твърдят, че именно тази подкрепа удължава войната и възпрепятства постигането на руска победа.
Според западни представители Русия изпраща все по-ясни сигнали в тази посока.
Те обвиняват Москва, че води ескалираща хибридна кампания срещу европейски държави, включваща кибератаки, саботажи и нарушения на въздушното пространство от руски дронове.
В Германия например дрон, носещ взривно устройство, е бил открит в близост до украински товарни самолети на летището в Лайпциг.
Това се вписва в т.нар. „сива зона“ – пространството между мира и откритата война.
„Европа води война срещу Русия“
Тази седмица руският външен министър Сергей Лавров беше попитан дали признава, че Москва води хибридна война срещу европейските държави.
„Имате предвид случаите, когато унищожаваме дронове и ракети, с които Великобритания и континентална Европа снабдяват Украйна и които се използват за атаки срещу нас?“, отговори Лавров.
„Ако признаете, че вашите оръжия се използват, за да ни атакуват, и ние ги унищожим, наречете го както искате. Но не се съмнявам, че това е война, която Европа води срещу нас. Казваме го отдавна“, добави той.
Това е позиция, която Кремъл отстоява от известно време – че войната в Украйна на практика представлява конфликт между Русия и Европа.
Тази интерпретация обаче пропуска факта, че през 2022 г. Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна и оттогава продължава военните действия на украинска територия.
Докъде е готова да стигне Москва?
Колко далеч би стигнала Русия, за да отслаби европейската подкрепа за Киев?
Възможно ли е Москва да се подготвя за пряк военен конфликт с европейска държава – членка на НАТО?
Това изглежда малко вероятно на този етап. След повече от четири години война руските сили все още не са успели да установят пълен контрол над Донбас, който се намира непосредствено до руската граница.
Възможно е директен конфликт с Европа да не е целта на Кремъл. Вместо това Москва може да се стреми да създава страх и несигурност, за да намали готовността на европейските държави да подкрепят Украйна.
Сигналите от някои руски влиятелни фигури обаче са далеч по-остри.
Заплахи за ескалация
Сергей Караганов, почетен председател на руския Съвет за външна и отбранителна политика и влиятелен анализатор по въпросите на сигурността, заяви, че Русия може да ескалира конфликта, ако европейската подкрепа за Украйна продължи.
„Ако продължат тази война – европейска война с американска помощ срещу Русия на украинска територия – рано или късно ще почувстваме необходимост от ескалация“, заяви Караганов.
По думите му първоначално Москва би използвала конвенционални оръжия, но той не изключи и възможността за използване на ядрено оръжие.
„Ако Европа не се предаде, за съжаление, ще трябва да преминем към ядрено оръжие“, каза той.
Караганов допусна и тежки последствия за някои европейски държави.
На въпрос дали подобна атака би предизвикала ядрен отговор от Европа той заяви, че не очаква това да се случи.
Караганов призна, че Русия е понесла значителни човешки загуби във войната.
„Загубихме много хора, да“, каза той, но добави, че според него руските действия в Украйна стават все по-решителни.
„Премахваме Украйна като жизнеспособна държава“, заяви Караганов.
Ако това наистина е целта на Москва, перспективата за бързо прекратяване на войната изглежда далечна.
Спорът за „грубата сила“
Москва продължава и битката с това, което определя като двойни стандарти на Запада.
В неотдавнашното си обръщение към Общото събрание на ООН Сергей Лавров обвини западните държави, че използват „груба сила“ по света.
В разговор тази седмица той посочи американските военни действия във Венецуела като пример за подобна политика.
Лавров също така заяви, че американските удари срещу Иран представляват употреба на „груба сила“.
На въпрос дали Русия самата не използва груба сила всеки ден в Украйна, Лавров отговори, че руските действия са насочени срещу инфраструктура, която според Москва се използва от украинската страна за водене на война срещу Русия.
„Ако имате предвид унищожаването на инфраструктура, използвана от подкрепян от Запада режим в Украйна за водене на война срещу Руската федерация, тогава ние прибягваме до груба сила, за да елиминираме тази пряка заплаха за нас“, каза руският външен министър.
Това е част от официалния руски наратив, който представя украинското правителство като „неонацистко“ и определя действията на Москва като необходима защита срещу заплаха за Русия.
Фактът, че Лавров открито говори за използването на военна сила от Русия в Украйна, същевременно показва, че Москва не дава публични сигнали за намерение да прекрати военните действия.
Засега посланията от Кремъл и от влиятелни фигури в руската външнополитическа среда сочат по-скоро към продължаване на войната и запазване на натиска върху Украйна и нейните европейски съюзници.
