Руските дронове и агенти разгръщат атаки в страните от НАТО, а Европа прави това, което само преди няколко години би изглеждало немислимо: планира как да отвърне на удара. Идеите варират от съвместни офанзивни кибероперации срещу Русия и по-бързо и по-координирано обозначаване на хибридни атаки, като бързо се сочи с пръст Москва, до изненадващи военни учения, ръководени от НАТО, според двама висши европейски правителствени служители и трима дипломати от ЕС, говорили пред Politico.
Представяме превод на материала без редакторска намеса и съкращения, и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му
"Руснаците постоянно тестват границите – какъв е отговорът, докъде можем да стигнем?“, отбеляза латвийският външен министър Байба Браже в интервю. "Необходим е по-проактивен отговор“, коментира тя. "И не думите изпращат сигнал, а действията.“
Руски дронове са прелитали над Полша и Румъния през последните седмици и месеци, а мистериозни дронове са причинили хаос на летища и военни бази в целия континент. Други инциденти включват заглушаване на GPS, нахлувания на изтребители и военни кораби, както и експлозия на ключова полска железопътна линия, превозваща военна помощ за Украйна.
"Като цяло, Европа и алиансът трябва да се запитат колко дълго сме готови да толерираме този тип хибридна война ... [и] дали трябва да обмислим да станем по-активни в тази област“, заявява германският държавен секретар по отбраната Флориан Хан пред Welt TV миналата седмица.
Хибридните атаки не са нищо ново. През последните години Русия изпрати убийци, за да ликвидират политически врагове във Великобритания, беше обвинена във взривяване на складове за оръжие в Централна Европа, опита се да дестабилизира ЕС чрез финансиране на крайнодесни политически партии, ангажира се във война в социалните медии и се опита да обърне изборите в страни като Румъния и Молдова.
Но мащабът и честотата на настоящите атаки са безпрецедентни. Globsec, базираният в Прага изследователски център, изчисли, че между януари и юли в Европа са били извършени над 110 акта на саботаж и опити за атаки, главно в Полша и Франция, от хора, свързани с Москва.
"Днешният свят предлага много по-отворено – всъщност, може да се твърди, че е творческо – пространство за външна политика“, заявява руският лидер Владимир Путин по време на конференцията във Валдай през октомври, добавяйки: "Ние следим отблизо нарастващата милитаризация на Европа. Това просто реторика ли е, или е време да реагираме?“
Русия може да разглежда ЕС и НАТО като съперници или дори врагове – бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Кремъл Дмитрий Медведев заяви миналия месец: "САЩ са нашият противник.“ Европа обаче не иска война с ядрено въоръжената Русия и затова трябва да намери начин да отговори по начин, който да възпира Москва, но да не преминава червените линии на Кремъл, което би могло да доведе до открита война.
Това не означава да се страхуваме, според шведския началник на отбраната генерал Майкъл Клаесон. "Не можем да си позволим да се страхуваме и да изпитваме голяма тревога от ескалация“, заявява той в интервю. "Трябва да бъдем твърди.“
Досега отговорът беше да се засили отбраната. След като руски военни дронове бяха свалени над Полша, НАТО заяви, че ще засили дроновете и противовъздушната отбрана на алианса на източния му фланг – призив, повторен и от ЕС.
Дори това разгневи Москва.
Европейците "трябва да се страхуват и да треперят като глупави животни в стадо, което се води на клане“, заяви Медведев. "Те трябва да се посипят със страх, усещайки близката си и мъчителна смърт.“
Промяна на курса
Честите руски провокации променят тона в европейските столици.
След разполагането на 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша след саботажа на железопътната линия, свързваща Варшава и Киев, полският премиер Доналд Туск в петък обвини Москва, че се занимава с "държавен тероризъм“.
След инцидента ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че подобни заплахи представляват "изключителна опасност“ за блока и че той трябва да "реагира решително“ на атаките.
Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Кросето разкритикува "инерцията“ на континента предвид нарастващите хибридни атаки и представи 125-страничен план за ответни мерки. В него той предлага създаването на Европейски център за борба с хибридната война, киберсила от 1500 души, както и военен персонал, специализиран в изкуствен интелект.
"Всички трябва да преразгледат своите процедури за сигурност“, допълва в четвъртък полският външен министър Радослав Сикорски. "Русия явно ескалира своята хибридна война срещу гражданите на ЕС.“
Да превърнем думите в дела
Въпреки все по-острата реторика, все още остава отворен въпросът какво означава по-решителна реакция.
Част от това се дължи на разликата между Москва и Брюксел – последният е по-ограничен от спазването на правилата, според Кевин Лимоние, професор и заместник-директор в парижкия аналитичен център GEODE.
"Това повдига етичен и философски въпрос: могат ли държавите, управлявани от върховенството на закона, да си позволят да използват същите инструменти ... и същите стратегии като руснаците?“, пита той.
Досега страни като Германия и Румъния засилват правилата, които биха позволили на властите да свалят дронове, летящи над летища и военни обекти.
Междувременно националните служби за сигурност могат да действат в сива зона от правна гледна точка. Съюзници от Дания до Чешката република вече позволяват офанзивни кибероперации. Според информации Великобритания е проникнала в мрежите на ИДИЛ, за да получи информация за програма за дронове на терористичната група, която е била в ранен етап през 2017 г.
Съюзниците трябва да "бъдат по-проактивни в киберофанзивните операции“, заявява Браже, и да се фокусират върху "повишаване на ситуационната осведоменост – обединяване и координиране на службите за сигурност и разузнаване“.
На практика страните биха могли да използват киберметоди, за да атакуват системи, които са от критично значение за военните усилия на Русия, като икономическата зона Алабуга в Татарстан в източно-централната част на Русия, където Москва произвежда дронове "Шахед“, както и енергийни съоръжения или влакове, превозващи оръжия, заяви Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи в Полската академия на науките. "Бихме могли да атакуваме системата и да нарушим нейното функциониране“, коментира той.
Европа също трябва да измисли как да отговори на мащабните дезинформационни кампании на Русия със собствени усилия в страната.
"Руското обществено мнение... е донякъде недостъпно“, заявява един висш военен служител. "Трябва да работим със съюзници, които имат доста подробно разбиране за руското мислене – това означава, че трябва да се установи сътрудничество и в областта на информационната война.“
Все пак, всякакви нови мерки "трябва да имат правдоподобно отричане“, коментира един дипломат от ЕС.
Демонстрация на сила
От своя страна, НАТО е отбранителна организация и затова се отнася с недоверие към настъпателни операции. "Асиметричните отговори са важна част от разговора“, коментира един дипломат от НАТО, но "няма да се принизяваме до същите тактики като Русия“.
Вместо това, алиансът трябва да даде приоритет на демонстрации на сила, които илюстрират мощ и единство, заяви Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и сътрудник в лондонския изследователски център Royal United Services Institute. На практика това означава бързо да се обяви дали Москва стои зад хибридна атака и да се проведат военни учения "без предизвестие“ на руската граница с Литва или Естония.
Междувременно подкрепяният от НАТО Център за високи постижения по хибридни заплахи в Хелзинки, който обединява съюзнически служители, също "предоставя експертиза и обучение“ и изготвя "политики за противодействие на тези заплахи“, заявява Маартен тен Волде, старши анализатор в организацията.
"Без съмнение трябва да се направи повече по отношение на хибридните заплахи“, коментира един висш дипломат от НАТО, включително чрез засилване на колективната атрибуция след атаки и гарантиране, че "по различни начини показваме, че обръщаме внимание и можем да преместваме ресурсите си по гъвкав начин“.
Представяме превод на материала без редакторска намеса и съкращения, и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на авторите му
"Руснаците постоянно тестват границите – какъв е отговорът, докъде можем да стигнем?“, отбеляза латвийският външен министър Байба Браже в интервю. "Необходим е по-проактивен отговор“, коментира тя. "И не думите изпращат сигнал, а действията.“
Руски дронове са прелитали над Полша и Румъния през последните седмици и месеци, а мистериозни дронове са причинили хаос на летища и военни бази в целия континент. Други инциденти включват заглушаване на GPS, нахлувания на изтребители и военни кораби, както и експлозия на ключова полска железопътна линия, превозваща военна помощ за Украйна.
"Като цяло, Европа и алиансът трябва да се запитат колко дълго сме готови да толерираме този тип хибридна война ... [и] дали трябва да обмислим да станем по-активни в тази област“, заявява германският държавен секретар по отбраната Флориан Хан пред Welt TV миналата седмица.
Хибридните атаки не са нищо ново. През последните години Русия изпрати убийци, за да ликвидират политически врагове във Великобритания, беше обвинена във взривяване на складове за оръжие в Централна Европа, опита се да дестабилизира ЕС чрез финансиране на крайнодесни политически партии, ангажира се във война в социалните медии и се опита да обърне изборите в страни като Румъния и Молдова.
Но мащабът и честотата на настоящите атаки са безпрецедентни. Globsec, базираният в Прага изследователски център, изчисли, че между януари и юли в Европа са били извършени над 110 акта на саботаж и опити за атаки, главно в Полша и Франция, от хора, свързани с Москва.
"Днешният свят предлага много по-отворено – всъщност, може да се твърди, че е творческо – пространство за външна политика“, заявява руският лидер Владимир Путин по време на конференцията във Валдай през октомври, добавяйки: "Ние следим отблизо нарастващата милитаризация на Европа. Това просто реторика ли е, или е време да реагираме?“
Русия може да разглежда ЕС и НАТО като съперници или дори врагове – бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Кремъл Дмитрий Медведев заяви миналия месец: "САЩ са нашият противник.“ Европа обаче не иска война с ядрено въоръжената Русия и затова трябва да намери начин да отговори по начин, който да възпира Москва, но да не преминава червените линии на Кремъл, което би могло да доведе до открита война.
Това не означава да се страхуваме, според шведския началник на отбраната генерал Майкъл Клаесон. "Не можем да си позволим да се страхуваме и да изпитваме голяма тревога от ескалация“, заявява той в интервю. "Трябва да бъдем твърди.“
Досега отговорът беше да се засили отбраната. След като руски военни дронове бяха свалени над Полша, НАТО заяви, че ще засили дроновете и противовъздушната отбрана на алианса на източния му фланг – призив, повторен и от ЕС.
Дори това разгневи Москва.
Европейците "трябва да се страхуват и да треперят като глупави животни в стадо, което се води на клане“, заяви Медведев. "Те трябва да се посипят със страх, усещайки близката си и мъчителна смърт.“
Промяна на курса
Честите руски провокации променят тона в европейските столици.
След разполагането на 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша след саботажа на железопътната линия, свързваща Варшава и Киев, полският премиер Доналд Туск в петък обвини Москва, че се занимава с "държавен тероризъм“.
След инцидента ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че подобни заплахи представляват "изключителна опасност“ за блока и че той трябва да "реагира решително“ на атаките.
Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Кросето разкритикува "инерцията“ на континента предвид нарастващите хибридни атаки и представи 125-страничен план за ответни мерки. В него той предлага създаването на Европейски център за борба с хибридната война, киберсила от 1500 души, както и военен персонал, специализиран в изкуствен интелект.
"Всички трябва да преразгледат своите процедури за сигурност“, допълва в четвъртък полският външен министър Радослав Сикорски. "Русия явно ескалира своята хибридна война срещу гражданите на ЕС.“
Да превърнем думите в дела
Въпреки все по-острата реторика, все още остава отворен въпросът какво означава по-решителна реакция.
Част от това се дължи на разликата между Москва и Брюксел – последният е по-ограничен от спазването на правилата, според Кевин Лимоние, професор и заместник-директор в парижкия аналитичен център GEODE.
"Това повдига етичен и философски въпрос: могат ли държавите, управлявани от върховенството на закона, да си позволят да използват същите инструменти ... и същите стратегии като руснаците?“, пита той.
Досега страни като Германия и Румъния засилват правилата, които биха позволили на властите да свалят дронове, летящи над летища и военни обекти.
Междувременно националните служби за сигурност могат да действат в сива зона от правна гледна точка. Съюзници от Дания до Чешката република вече позволяват офанзивни кибероперации. Според информации Великобритания е проникнала в мрежите на ИДИЛ, за да получи информация за програма за дронове на терористичната група, която е била в ранен етап през 2017 г.
Съюзниците трябва да "бъдат по-проактивни в киберофанзивните операции“, заявява Браже, и да се фокусират върху "повишаване на ситуационната осведоменост – обединяване и координиране на службите за сигурност и разузнаване“.
На практика страните биха могли да използват киберметоди, за да атакуват системи, които са от критично значение за военните усилия на Русия, като икономическата зона Алабуга в Татарстан в източно-централната част на Русия, където Москва произвежда дронове "Шахед“, както и енергийни съоръжения или влакове, превозващи оръжия, заяви Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи в Полската академия на науките. "Бихме могли да атакуваме системата и да нарушим нейното функциониране“, коментира той.
Европа също трябва да измисли как да отговори на мащабните дезинформационни кампании на Русия със собствени усилия в страната.
"Руското обществено мнение... е донякъде недостъпно“, заявява един висш военен служител. "Трябва да работим със съюзници, които имат доста подробно разбиране за руското мислене – това означава, че трябва да се установи сътрудничество и в областта на информационната война.“
Все пак, всякакви нови мерки "трябва да имат правдоподобно отричане“, коментира един дипломат от ЕС.
Демонстрация на сила
От своя страна, НАТО е отбранителна организация и затова се отнася с недоверие към настъпателни операции. "Асиметричните отговори са важна част от разговора“, коментира един дипломат от НАТО, но "няма да се принизяваме до същите тактики като Русия“.
Вместо това, алиансът трябва да даде приоритет на демонстрации на сила, които илюстрират мощ и единство, заяви Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и сътрудник в лондонския изследователски център Royal United Services Institute. На практика това означава бързо да се обяви дали Москва стои зад хибридна атака и да се проведат военни учения "без предизвестие“ на руската граница с Литва или Естония.
Междувременно подкрепяният от НАТО Център за високи постижения по хибридни заплахи в Хелзинки, който обединява съюзнически служители, също "предоставя експертиза и обучение“ и изготвя "политики за противодействие на тези заплахи“, заявява Маартен тен Волде, старши анализатор в организацията.
"Без съмнение трябва да се направи повече по отношение на хибридните заплахи“, коментира един висш дипломат от НАТО, включително чрез засилване на колективната атрибуция след атаки и гарантиране, че "по различни начини показваме, че обръщаме внимание и можем да преместваме ресурсите си по гъвкав начин“.
