37-годишна българска юристка е в Украйна в момента служи в Третия международен легион като боен санитар. От началото на войната, жената основава хуманитарна организация и идва в Украйна с благотворителна мисия. Тя решава да помога на войниците на бойното поле.
„Дойдох през 2022 година с моят хуманитарна организация, за да помогна на украинците да се преместят в по-мирни райони. Посетих Чернигов след бомбардировките и бях шокирана. Реших да направя нещо повече. Исках да помогна на хората и реших, че ще остана до край, докато не изчерпа възможностите си да помагам на хората“, разказва 37-годишната българка, цитирана от портала „Suspilne“.
Заедно с двама украинци тя основава хуманитарна организация, която прави жизненоважни доставки до цивилни, близо до фронтовата линия. След това започват да помагат на армията и да евакуират цивилни от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, като им осигуряват убежища.
Българката споделя, че преди конфликта в Украйна не е имала военен опит. Преди това е работила като юрист и политолог.
„Когато видях болката в украинските майки и сълзите на децата, атаките по цивилни и болници, осъзнах, че човечеството е за това да си помагаме един на друг. Затова реших аз да съм човек, който да помага на другите в нужда. Това беше моя избор“, посочва още тя.
По време на COVID пандемията, тя е работила за Червения кръст в Нидерландия, като е била парамедик към болница и завършва някога медицински курса там.
Тя посочва и кой е бил най-ужасяващия момент от конфликта. Когато е в Херсон, тя участва в нощна операция с лодка в Херсон. „Нашият екип не виждаше къде сме. Имаше голям риск да бъдем застреляни от руски дронове, затова трябваше да плуваме. И това беше най-ужасният момент, защото със спасителни жилетки и всичко останало, ти просто трябва да плуваш, да се бориш за живота. Затова най-страшното място за мен беше Херсон.
По думите най-страшната рана е онази, за която нищо не може да се направи.
Нейният баща е работил в Украйна и обича страната. Сънародничката ни споделя, че майка ѝ плаче всекидневно за нея, но не разкрива точно къде е. Тя само си пише с родителите си, не говори по тях с телефона именно заради мерките за собствената си сигурност.
След пристигането ѝ през 2022 година, тя е отишла да види семейството си за Рождество Христово, след което се връща в Украйна. Тази година българката отново планира да пропусне ваканция.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
„Дойдох през 2022 година с моят хуманитарна организация, за да помогна на украинците да се преместят в по-мирни райони. Посетих Чернигов след бомбардировките и бях шокирана. Реших да направя нещо повече. Исках да помогна на хората и реших, че ще остана до край, докато не изчерпа възможностите си да помагам на хората“, разказва 37-годишната българка, цитирана от портала „Suspilne“.
Заедно с двама украинци тя основава хуманитарна организация, която прави жизненоважни доставки до цивилни, близо до фронтовата линия. След това започват да помагат на армията и да евакуират цивилни от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, като им осигуряват убежища.
Българката споделя, че преди конфликта в Украйна не е имала военен опит. Преди това е работила като юрист и политолог.
„Когато видях болката в украинските майки и сълзите на децата, атаките по цивилни и болници, осъзнах, че човечеството е за това да си помагаме един на друг. Затова реших аз да съм човек, който да помага на другите в нужда. Това беше моя избор“, посочва още тя.
По време на COVID пандемията, тя е работила за Червения кръст в Нидерландия, като е била парамедик към болница и завършва някога медицински курса там.
Тя посочва и кой е бил най-ужасяващия момент от конфликта. Когато е в Херсон, тя участва в нощна операция с лодка в Херсон. „Нашият екип не виждаше къде сме. Имаше голям риск да бъдем застреляни от руски дронове, затова трябваше да плуваме. И това беше най-ужасният момент, защото със спасителни жилетки и всичко останало, ти просто трябва да плуваш, да се бориш за живота. Затова най-страшното място за мен беше Херсон.
По думите най-страшната рана е онази, за която нищо не може да се направи.
Нейният баща е работил в Украйна и обича страната. Сънародничката ни споделя, че майка ѝ плаче всекидневно за нея, но не разкрива точно къде е. Тя само си пише с родителите си, не говори по тях с телефона именно заради мерките за собствената си сигурност.
След пристигането ѝ през 2022 година, тя е отишла да види семейството си за Рождество Христово, след което се връща в Украйна. Тази година българката отново планира да пропусне ваканция.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
