Надпреварата кой да е следващият президент на Русия вече започна. Конституционните промени, обявени от Владимир Путин по-рано този месец, повдигнаха повече въпроси вместо да дадат отговори, но те предполагат, че той ще избере свой приемник, когато мандатът му през 2024 г. приключи, коментира днес „Политико“.
Предложените промени, които си проправят път през лоялния на Кремъл парламент, няма да позволят на Путин да остане на власт след 2024 г. и затварят вратичката, която му разреши да се върне към президентството след премиерския пост от 2008 до 2012 г.
Целта на реформите е да осигурят, че путинизмът ще остане и след Путин.
Очаква се той да стане председател на Държавния съвет – президентски съветнически борд, който ще бъде закрепен в конституцията.
С оглед на по-малкото официални правомощия Путин вероятно ще избере лоялен наследник, за да бъде уверен, че курсът му ще бъде продължен
.
Путин направи бивши министри свои помощници
Според социоложката Олга Криштановска, която изучава руския елит от десетилетия, изборът вече е сведен до няколко души, вероятно вече заемащи ключови позиции.
Един от тях вероятно е Михаил Мишустин (53 г.), който изненадващо бе посочен за премиер по-рано този месец. Той е в добра позиция на балансьор между клановете на силовите структури и на бюрократите.
Друг вариант е московският кмет Сергей Собянин (61 г.), който е свързан с петима от вицепремиерите в новия кабинет.
Единствената политическа фигура с рейтинг близък до този на президента е министърът на отбраната Сергей Шойгу (64 г.).
От 1994 до 2012 г. той бе шеф на министерството на извънредните ситуации, а след това пое военното ведомство и модернизацията на армията. Близък е до Путин и редовно е прекарвал летни ваканции с него.
Кремълският функционер Андрей Белоусов (60 г.), който бе избран за първи вицепремиер в новото правителство, също е вероятен наследник на Путин. От същата позиция и Дмитрий Медведев бе избран за президент.
Негов съперник може да е Дмитрий Козак (61 г.) – вицепремиерът, който ръководеше проекта за Олимпиада в Сочи на стойност 50 млрд. долара. В новата си роля той вече ще отговаря за самопровъзгласилите се „народни републики“ в Източна Украйна.
С наближаването на края на мандата Путин вероятно ще държи картите си добре скрити. Ако някой фаворит стане известен твърде рано, това може да доведе до битка между клановете във властта, отбелязва „Политико“.
Предложените промени, които си проправят път през лоялния на Кремъл парламент, няма да позволят на Путин да остане на власт след 2024 г. и затварят вратичката, която му разреши да се върне към президентството след премиерския пост от 2008 до 2012 г.
Целта на реформите е да осигурят, че путинизмът ще остане и след Путин.
Очаква се той да стане председател на Държавния съвет – президентски съветнически борд, който ще бъде закрепен в конституцията.
С оглед на по-малкото официални правомощия Путин вероятно ще избере лоялен наследник, за да бъде уверен, че курсът му ще бъде продължен
.
Путин направи бивши министри свои помощници
Според социоложката Олга Криштановска, която изучава руския елит от десетилетия, изборът вече е сведен до няколко души, вероятно вече заемащи ключови позиции.
Един от тях вероятно е Михаил Мишустин (53 г.), който изненадващо бе посочен за премиер по-рано този месец. Той е в добра позиция на балансьор между клановете на силовите структури и на бюрократите.
Друг вариант е московският кмет Сергей Собянин (61 г.), който е свързан с петима от вицепремиерите в новия кабинет.
Единствената политическа фигура с рейтинг близък до този на президента е министърът на отбраната Сергей Шойгу (64 г.).
От 1994 до 2012 г. той бе шеф на министерството на извънредните ситуации, а след това пое военното ведомство и модернизацията на армията. Близък е до Путин и редовно е прекарвал летни ваканции с него.
Кремълският функционер Андрей Белоусов (60 г.), който бе избран за първи вицепремиер в новото правителство, също е вероятен наследник на Путин. От същата позиция и Дмитрий Медведев бе избран за президент.
Негов съперник може да е Дмитрий Козак (61 г.) – вицепремиерът, който ръководеше проекта за Олимпиада в Сочи на стойност 50 млрд. долара. В новата си роля той вече ще отговаря за самопровъзгласилите се „народни републики“ в Източна Украйна.
С наближаването на края на мандата Путин вероятно ще държи картите си добре скрити. Ако някой фаворит стане известен твърде рано, това може да доведе до битка между клановете във властта, отбелязва „Политико“.
