От днес до 26 май се гласува за депутати в Европейския парламент. По този повод агенция Ройтерс предлага кратка справка за тази европейска институция и за изборите.
427 милиона души - толкова са имащите право на глас. Те могат да гласуват в своята родна страна или в онази от останалите 27 държави членки, в която живеят. Днес се гласува във Великобритания и Холандия, утре - в Ирландия и Чехия, в събота - в Латвия, Малта, Словакия и отново в Чехия, а в неделя - в останалите страни членки.
Великобритания и Нидерландия гласуват за Европейски парламент
43 процента - толкова беше избирателната активност на последните евроизбори през май 2014 г. За сравнение, на първите преки избори за ЕП през 1979 г. са гласували 62 процента от имащите право на глас, като тогава се е гласувало в едва 9 страни членки. През май 2014 г. в Белгия, където гласуването е задължително, избирателната активност беше 90 процента, а в Словакия - едва 13 процента.
705 или пък 751 - толкова са евродепутатите. Заради Брекзит те трябваше да са 705, но Великобритания така и не успя да напусне ЕС до 29 март, което наложи произвеждането на евроизбори и там. Когато страната излезе от ЕС, броят на евродепутатите ще бъде намален на 705. От общо 73-те британски места в Европарламента, 46 ще бъдат премахнати, а 27 ще бъдат преразпределени между други 14 страни членки.
96 срещу 9 - това е съотношението между местата, с които разполага най-голямата страна членка на ЕС - Германия, и най-малките държави - Естония, Кипър, Люксембург и Малта.
400 000 срещу 40 000 - толкова съответно са гласовете, които средно трябва да бъдат получени в Италия и в Люксембург за място в ЕП. В някои страни минималният праг е пречка за малките партии, но в други държави избирателните системи може да са от полза за такива формации. Така например през 2014 г. кипърски евродепутат получи 20 000 гласа, докато белгийски кандидат, представляващ 77 000-те германоговорящи белгийци, беше избран в ЕП с по-малко от 12 000 гласа. Средно на изборите през 2014 г. всеки евродепутат беше подкрепен от 240 000 действителни гласоподаватели и представлява около 550 000 регистрирани избиратели.
114 милиона евро - това е цената на година на съществуването на двете централи на Европейския парламент. Всеки месец евродепутатите и техният персонал пътуват от Брюксел до френския град Страсбург, за да провеждат пленарни сесии. Франция наложи вето на всеки опит да се промени това правило, заложено в основополагащите договори от 50-те години на миналия век.
24 - толкова са работните езици в Европейския парламент. С Брекзит или не, английският ще си остане доминиращ сред тях. Евродепутатите имат право да говорят на родните си езици, подпомагани от преводачи, но мнозина от тях използват английския, за да достигне посланието им до по-широка аудитория.
708 - толкова са законодателните актове, приети от ЕП в периода 2014-2019 г. Повечето от тях са минали на първо четене, което е отнело средно по 18 месеца. Другите, за които са били нужни повече четения и дискусии, са били приети средно за 40 месеца.
25 и една четвърт - това е формулата за съставяне на официална група в бъдещия ЕП. Официалните групи имат право на специално финансиране, имат глас в съставянето на дневния ред, имат правото на председателски постове на парламентарни комисии и др. Според формулата, за да има официална група, е нужно да се обединят най-малко 25 евродепутати от най-малко една четвърт от страните членки. В досегашния Европарламент имаше 8 парламентарни групи, но след изборите се очакват промени.
427 милиона души - толкова са имащите право на глас. Те могат да гласуват в своята родна страна или в онази от останалите 27 държави членки, в която живеят. Днес се гласува във Великобритания и Холандия, утре - в Ирландия и Чехия, в събота - в Латвия, Малта, Словакия и отново в Чехия, а в неделя - в останалите страни членки.
Великобритания и Нидерландия гласуват за Европейски парламент
43 процента - толкова беше избирателната активност на последните евроизбори през май 2014 г. За сравнение, на първите преки избори за ЕП през 1979 г. са гласували 62 процента от имащите право на глас, като тогава се е гласувало в едва 9 страни членки. През май 2014 г. в Белгия, където гласуването е задължително, избирателната активност беше 90 процента, а в Словакия - едва 13 процента.
705 или пък 751 - толкова са евродепутатите. Заради Брекзит те трябваше да са 705, но Великобритания така и не успя да напусне ЕС до 29 март, което наложи произвеждането на евроизбори и там. Когато страната излезе от ЕС, броят на евродепутатите ще бъде намален на 705. От общо 73-те британски места в Европарламента, 46 ще бъдат премахнати, а 27 ще бъдат преразпределени между други 14 страни членки.
96 срещу 9 - това е съотношението между местата, с които разполага най-голямата страна членка на ЕС - Германия, и най-малките държави - Естония, Кипър, Люксембург и Малта.
400 000 срещу 40 000 - толкова съответно са гласовете, които средно трябва да бъдат получени в Италия и в Люксембург за място в ЕП. В някои страни минималният праг е пречка за малките партии, но в други държави избирателните системи може да са от полза за такива формации. Така например през 2014 г. кипърски евродепутат получи 20 000 гласа, докато белгийски кандидат, представляващ 77 000-те германоговорящи белгийци, беше избран в ЕП с по-малко от 12 000 гласа. Средно на изборите през 2014 г. всеки евродепутат беше подкрепен от 240 000 действителни гласоподаватели и представлява около 550 000 регистрирани избиратели.
114 милиона евро - това е цената на година на съществуването на двете централи на Европейския парламент. Всеки месец евродепутатите и техният персонал пътуват от Брюксел до френския град Страсбург, за да провеждат пленарни сесии. Франция наложи вето на всеки опит да се промени това правило, заложено в основополагащите договори от 50-те години на миналия век.
24 - толкова са работните езици в Европейския парламент. С Брекзит или не, английският ще си остане доминиращ сред тях. Евродепутатите имат право да говорят на родните си езици, подпомагани от преводачи, но мнозина от тях използват английския, за да достигне посланието им до по-широка аудитория.
708 - толкова са законодателните актове, приети от ЕП в периода 2014-2019 г. Повечето от тях са минали на първо четене, което е отнело средно по 18 месеца. Другите, за които са били нужни повече четения и дискусии, са били приети средно за 40 месеца.
25 и една четвърт - това е формулата за съставяне на официална група в бъдещия ЕП. Официалните групи имат право на специално финансиране, имат глас в съставянето на дневния ред, имат правото на председателски постове на парламентарни комисии и др. Според формулата, за да има официална група, е нужно да се обединят най-малко 25 евродепутати от най-малко една четвърт от страните членки. В досегашния Европарламент имаше 8 парламентарни групи, но след изборите се очакват промени.
