ДНК изненада: Лекарят, направил инвитро, е биологичният ми баща

/ ThinkStock/Getty Images
Десетки хора, родени чрез изкуствено осеменяване, научават, че биологичните им бащи са лекарите, извършили процедурата, пише New York Times. Изненадващите разкрития са плод на все по-разпространените в Съединените щати потребителски ДНК тестове.
 

Когато отвориш указанията на ДНК текста си, виждаш предупреждение, че резултатът може да поднесе неочаквана информация за роднински връзки. Това се случва с родената и израснала в Тексас Иви Уили. Когато е на 16 години, тя научава, че заради репродуктивни проблеми родителите ѝ са използвали за зачеването ѝ изкуствено оплождане със сперма от анонимен донор. По-късно тя си прави потребителски ДНК тест и на бял свят излиза истината, че семенната течност всъщност е била на лекаря, направил оплождането:
 
„Бях свързана с мой първи братовчед. Той ми каза кой е чичо му. Успях да направя родово дърво с всички останали връзки с втори и трети братовчеди. Стана ясно, че един единствен човек може да е моят биологичен баща и това е докторът на майка ми“, обяснява Иви.
 
Случаят ѝ не е единствен. Все по-достъпните и широко разпространени потребителски ДНК тестове разкриват десетки такива истории. Нещо, което т.нар. лекари татковци не са предвидили.
 
Преподавателят по право в Университета на Индиана Джоди Мадейра изследва 20 такива случая. През 70-те и 80-те години д-р Доналд Клайн пък използва собствената си сперма, за да направи изкуствено оплождане на 36 жени, като на базата на ДНК тестове 61 души твърдят, че е биологичният им баща.
 
Наскоро в канадската провинция Отарио беше отнет лиценза на Норман Болдуин, който е използвал неоторизирана семенна течност, включително собствената си, в продължение на десетилетия.
 
В Нидерландия ДНК тестове потвърдиха, че д-р Ян Карбаат е баща на 56 деца, родени от жени, посетили клиниката му за репродуктивна медицина до Ротердам.
 
Редица щати, сред които Калифорния и Индиана, приемат закони, криминализиращи деянието.
 
През юни такъв закон прие и щата Тексас, като отиде по-далече, определяйки използването на семенна течност, яйцеклетки или ембрион от неоторизиран донор и като сексуално посегателство.
 
За приемането на закона важна роля има самата Иви Уили. Когато разбира шокиращата истина, тя проверява какви са законите и се оказва, че такива няма и това не е престъпление.
 
„Това беше нещо, което исках да променя. Асистираните репродуктивни технологии стават все по-популярни“, посочва тя.
 
Изправен пред откритието на Уили лекарят на майка ѝ признава, че е смесил семенната си течност с тази на донора, за да увеличи шансовете за зачеване.
 
А до този момент Иви Уили е вярвала, че е открила донора, помогнал да се роди – Стив Шол - писател и издател от Лос Анджелис. С него тя изгражда близка връзка и той дори води сватбената ѝ церемония. Това прави разкритието още по-драматично, но в крайна сметка двамата решават, че нищо няма да се промени и Иви продължава да го нарича „татко“.