Ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел насрочи "спешна среща" между сръбския президент Александър Вучич и косовския министър-председател Албин Курти за тази седмица в Брюксел.
Според европейски дипломатически източници този път не става дума за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, а за "управление на кризата" в Северно Косово, която напоследък ескалира. Успоредно с това Западът засилва натиска и върху двете страни. ЕС наложи санкции срещу Прищина, а САЩ поискаха от Белград "незабавно и безусловно да освободи задържаните преди ден косовски полицаи". Междувременно Александър Вучич отказа да разговаря с премиера на Косово, въпреки че не изключи посещение в Брюксел.
"Определих спешна среща между Сърбия и Косово за следващата седмица в Брюксел", каза Борел в края на седмицата. "Тъй като ситуацията се влошава от ден на ден, отново сме във фаза на управление на кризата. Европейски дипломатически източници са обяснили предмедиите, че "едва ли не за първи път през последните месеци ще се водят преговори не за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, а за управление на кризата в Северно Косово, т.е. за мерки за намаляване на напрежението там.
Дипломатически източници са съобщили за медиите, че Александър Вучич и Албин Курти са получили предварителна покана да пристигнат в Брюксел на 22 юни.
Ситуацията в Северно Косово започна да се изостря в края на май, когато косовската полиция за борба с безредиците разпръсна група сърби, които се опитваха да попречат на албанските кметове, встъпили в длъжност предишния ден, да влязат в административните сгради. В отговор на това сръбският президент Александър Вучич постави армията в повишена бойна готовност и я изпрати на границата с Косово. Няколко дни по-късно конфронтацията между сърбите и косовската полиция прерасна в кървав сблъсък между протестиращите и военнослужещите на НАТО от KFOR, при който бяха ранени около 30 членове на НАТО и 50 сърби.
Западът първоначално обвини Прищина - почти за първи път от години - за ескалацията на напрежението. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен "остро осъди действията на косовското правителство, които водят до ескалация на напрежението в северната част на страната", и призова Прищина "незабавно да прекрати насилието".
След това САЩ отмениха участието на Косово във военното учение "Защитник на Европа 2023", за което Прищина се подготвяше в продължение на две години. Пратениците на САЩ и ЕС на Балканите Габриел Ескобар и Мирослав Лайчак отправиха строги, почти ултимативни искания към косовския премиер Албин Курди: да се деескалира ситуацията в северната част на страната, да се проведат нови избори и да започне формирането на общност на сръбските общини в Косово.
Когато миналата седмица стана ясно, че Албин Курти не бърза да изпълни исканията на Запада, ЕС наложи на Прищина санкции, които в началото бяха ограничени. Те включват замразяване на контактите с косовското ръководство (с изключение на тези, които служат за разрешаване на ситуацията в северната част на страната), както и възможно спиране на финансирането от страна на Брюксел на някои проекти в Косово. Освен това представителят на ЕС Петер Стано предупреди, че "тези мерки могат да бъдат разширени, ако Прищина не изпълни исканията на международната общност".
Повишено напрежение в Северно Косово след две експлозии
Албания също се присъедини към натиска върху Албин Курти. Нейният министър-председател Еди Рама отмени съвместното заседание на правителствата на Албания и Косово, което трябваше да се проведе миналата седмица. Албанският министър-председател обясни, че "при влошените отношения на Косово с цялата евроатлантическа общност подобна среща не може да се проведе в предвидения широк формат".
Докато Западът засилваше натиска върху Прищина, се случи нов инцидент, който допълнително изостри конфронтацията между Сърбия и Косово. Миналата сряда сръбските специални сили задържаха трима косовски полицаи и ги транспортираха до своята база. Прищина обвини Белград в "отвличане на хора на територията на Косово". Сръбските власти твърдят, че полицаите са били заловени на сръбска територия на 1,8 км от границата.
Според европейски дипломатически източници този път не става дума за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, а за "управление на кризата" в Северно Косово, която напоследък ескалира. Успоредно с това Западът засилва натиска и върху двете страни. ЕС наложи санкции срещу Прищина, а САЩ поискаха от Белград "незабавно и безусловно да освободи задържаните преди ден косовски полицаи". Междувременно Александър Вучич отказа да разговаря с премиера на Косово, въпреки че не изключи посещение в Брюксел.
"Определих спешна среща между Сърбия и Косово за следващата седмица в Брюксел", каза Борел в края на седмицата. "Тъй като ситуацията се влошава от ден на ден, отново сме във фаза на управление на кризата. Европейски дипломатически източници са обяснили предмедиите, че "едва ли не за първи път през последните месеци ще се водят преговори не за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, а за управление на кризата в Северно Косово, т.е. за мерки за намаляване на напрежението там.
Дипломатически източници са съобщили за медиите, че Александър Вучич и Албин Курти са получили предварителна покана да пристигнат в Брюксел на 22 юни.
Ситуацията в Северно Косово започна да се изостря в края на май, когато косовската полиция за борба с безредиците разпръсна група сърби, които се опитваха да попречат на албанските кметове, встъпили в длъжност предишния ден, да влязат в административните сгради. В отговор на това сръбският президент Александър Вучич постави армията в повишена бойна готовност и я изпрати на границата с Косово. Няколко дни по-късно конфронтацията между сърбите и косовската полиция прерасна в кървав сблъсък между протестиращите и военнослужещите на НАТО от KFOR, при който бяха ранени около 30 членове на НАТО и 50 сърби.
Западът първоначално обвини Прищина - почти за първи път от години - за ескалацията на напрежението. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен "остро осъди действията на косовското правителство, които водят до ескалация на напрежението в северната част на страната", и призова Прищина "незабавно да прекрати насилието".
След това САЩ отмениха участието на Косово във военното учение "Защитник на Европа 2023", за което Прищина се подготвяше в продължение на две години. Пратениците на САЩ и ЕС на Балканите Габриел Ескобар и Мирослав Лайчак отправиха строги, почти ултимативни искания към косовския премиер Албин Курди: да се деескалира ситуацията в северната част на страната, да се проведат нови избори и да започне формирането на общност на сръбските общини в Косово.
Когато миналата седмица стана ясно, че Албин Курти не бърза да изпълни исканията на Запада, ЕС наложи на Прищина санкции, които в началото бяха ограничени. Те включват замразяване на контактите с косовското ръководство (с изключение на тези, които служат за разрешаване на ситуацията в северната част на страната), както и възможно спиране на финансирането от страна на Брюксел на някои проекти в Косово. Освен това представителят на ЕС Петер Стано предупреди, че "тези мерки могат да бъдат разширени, ако Прищина не изпълни исканията на международната общност".
Повишено напрежение в Северно Косово след две експлозии
Албания също се присъедини към натиска върху Албин Курти. Нейният министър-председател Еди Рама отмени съвместното заседание на правителствата на Албания и Косово, което трябваше да се проведе миналата седмица. Албанският министър-председател обясни, че "при влошените отношения на Косово с цялата евроатлантическа общност подобна среща не може да се проведе в предвидения широк формат".
Докато Западът засилваше натиска върху Прищина, се случи нов инцидент, който допълнително изостри конфронтацията между Сърбия и Косово. Миналата сряда сръбските специални сили задържаха трима косовски полицаи и ги транспортираха до своята база. Прищина обвини Белград в "отвличане на хора на територията на Косово". Сръбските власти твърдят, че полицаите са били заловени на сръбска територия на 1,8 км от границата.
