Кондиционният треньор на националния ни тим по баскетбол Аврам Ковалски бързо спечели симпатиите у нас с емоционалното си поведение и с факта, че не хабеше усилия, за да помага на всички в отбора. Израелецът, който е бивш тенисист сподели, че се гордее с постижението на българския състав и смята, че работата му в екип с Пини Гершон у нас тепърва предстои.
„Чудесата се случват и в спорта, и в бизнеса, и въобще в живота, когато хората искат на научат нещо ново и да се усъвършенстват. Когато не приемат загубите като нещо разрушително или фатално, а като повод да си направят изводите и да кажат – Ок, утре ще съм по-добър! И нещо, което научих от Макаби е, че аз съм толкова добър, колко последната ми тренировка, колко последната ми победа. След загуба наистина съм ядосан и разочарован, но никога не оставям това да ме съсипе. Освен това се опитвам да намеря първо собствените си грешки, а не да търся вината в другите. Дори в бизнеса, въпросът е да осъзнаеш какво си направил грешно. Точно опита да поправиш грешките те води напред, защото ако виниш другите, няма да постигнеш нищо. Това не помага”, заяви Ави Ковалски часове преди да си замине за родината заедно със съпругата си Шарона, която дойде в София за последния двубой от евроквалификациите със Сърбия.
„Като дете играех тенис. Бях един от най-добрите в Израел в тази възраст. Спечелих стипендия в Щатите и през 1975-та заминах. Играл съм в един клуб с тенисисти като Джон Макенроу. Завърших гимназия в Щатите. После се върнах в Израел и служих в армията. След това като треньор съм работил с най-добрия израелски тенисист в историята, който бе в Топ 16 на света по времето на Иван Лендъл. Тренирах го още като дете и после му помогнах да стане пак 18-ти в ранглистата. Ако баскетболистите познават по-добре живота на тенисистите, те няма да издължат дълго. Тенисистът се грижи за всичко почти сам, а и на корта е сам. Става дума за много тежък живот.
- С кой от тенисистите, с които си работил, се гордееш най-много?
- Аа, Марат Сафин! Той е невероятен човек извън корта, а пък на корта е много агресивен и тъй като е много талантлив, ако не чувства топката, както цигуларят чувства цигулката, може да загуби от по-слаби съперници. Той има невероятна история и понеже знам от къде е тръгнал и колко усилия му е струвало, наистина достигна страхотно ниво. Едно от нещата, които му казвах и това беше различното между мен и останалите е да се опита да се движи на корта все едно танцува валс, в такъв ритъм.
- Има ли спортист, който искаш да тренираш сега?
- Ами, ако сега ме накараш да си пожелая нещо, то ще е да работя във футбола или с подрастващите. Стигнал съм до ниво, за което мисля, че съм успял. Вече знам, че мога да работя с Топ атлети и сега ми се иска да опитам да предам опита си на младите особено, ако са талантливи. Що се отнася до футбола, обичам тази игра, а в маркетингово отношение ситуацията е страхотна. Всъщност в наше време и автомобилните пилоти, и шахматистите имат треньори по физическа подготовка.
- Каза, че би искал да работиш с младите – може ли това да се случи в България? - Каквото ще става, ще стане. Аз съм част от екипа на Пини. Той първо ще вземе решение и вероятно тогава ще говори с мен. Ще бъда повече от щастлив да продължа да бъда част от неговия екип тук и бъдещето на българския баскетбол. Вече казах, че трудното започва сега, защото да изкачиш върха е тежко, но да останеш там е 10 пъти по-трудно. Надявам се сега много повече деца да започнат да тренират баскетбол, заради резултатите, които постигаме. - Чувала съм те да казваш, че да си суров към някого като учител или треньор означава, че виждаш талант в него и така се отнасяш и с децата си. - Ами ние казваме, че ако бащата не мъмри сина си, значи го мрази, което означава, че трябва да предаваш знанията си и опита си на другите, без да ги насилваш разбира се. Просто и спорта, както и навсякъде другаде има правила, от които зависи дали ще се справиш в мача, когато стане напечено. И чрез правилата може да накараш играчите да демонстрират таланта си, но не става дума за това да бъдат марионетки. Нека не звучи като критика, но това е наше задължение, ако има талантливи деца в спорта и където и да е, те трябва да учат езици. Това ще им помогне много. Езикът е средство да комуникираш с толкова много хора извън страната ти. Точно това направих и с моите деца- те са на 16 и 18, пътуват по света и нямат никакви проблеми. - Разкажи повече за семейството ти? - Ами, първо, женен съм за Шарона. Тя е 51% от успеха ми. Не мисля, че щях да съм способен да работя така, ако всичко в дома ми не беше спокойно. Гордея се с нея, защото извън това, че държи семейството заедно, тя е успешна като личност и в своя бизнес. Имам двама сина. Единият е на 18 и ще служи в израелската армия. Беше хандбалист, но сега иска да се занимава с други неща. Много е самостоятелен. По-малкият ми син е на 16 и е много талантлив спортист. Тренираше баскетбол, беше пойнт гард, а мога да кажа, че Израел си лиши и от един страхотен джудист, защото като по-малък всичките му треньори казваха, че има талант. В крайна сметка обаче той реши, че футболът е неговата игра. Имам невероятно семейство, което много ме подкрепя в последните две години, когато съм извън Израел. - И последно – ще те видим ли скоро пак в България? - Разбира се. Много съм щастлив и горд с това, което националният тим постигна. Вярвам, че колелото се задвижи и ще продължи да работи, а както казах тук вече имам семейство и добри приятели, така че ще се видим скоро.”
