След тежка катастрофа със загинал човек, месеци на съдебни спорове за лечение в България и завръщането ѝ в София казусът на 23-годишната Ива Михайлова се превърна в дипломатически конфликт между София и Скопие. Съдът в Кочани постанови 30-дневен арест, а северномакедонското МВР обяви международно издирване, предава Vesti.bg.
Мицкоски очаква от България да предаде бащата на Ива Михайлова
Какво следва, каква е ролята на Интерпол и може ли българска гражданка да бъде предадена на друга държава?
Международно издирване, червена бюлетина и арест - какво точно се случи?
На 13 октомври 2026 г. съдът в Кочани постанови 30-дневен арест за Ива Михайлова, а Министерството на вътрешните работи на Северна Македония съобщи, че е издало международна заповед за арест. Срещу младата жена се води наказателно дело за тежка катастрофа със смъртен случай, станала през октомври 2025 г.
Решението за задържане дойде, след като северномакедонските власти съобщиха, че Михайлова не е била открита на адреса си в Кочани и не е изпълнила задължението да се явява пред компетентните органи. Тя вече се намира в България, където е приета за медицински прегледи и лечение в университетската спешна болница „Пирогов“.
Според съобщението на северномакедонското МВР тя се издирва с централна и международна заповед за арест по искане на Основния съд в Кочани, във връзка с обвинения по членове 300 и 297 от Наказателния кодекс на страната.
Към момента не разполагаме с потвърдена публична бюлетина на Интерпол за Ива Михайлова. Това не доказва, че не съществува международен сигнал: Интерпол изрично посочва, че повечето червени бюлетини са предназначени за полицейските органи и не са публично достъпни.
Как се стига до международно издирване?
Международното издирване не е самостоятелна присъда. То е механизъм, чрез който държавите търсят съдействието на чуждите правоохранителни органи за установяване на местонахождението на лице, издирвано във връзка с наказателно производство или изпълнение на присъда.
В случая с Ива Михайлова развитието може да бъде обобщено в няколко етапа.
Първо: национално издирване и съдебно решение. Компетентните органи установяват, че обвиняемата не се намира на известния адрес или не изпълнява наложените ѝ мерки. Прокуратурата в Кочани поиска по-тежка мярка за неотклонение, а съдът постанови 30-дневен арест.
Второ: международна заповед. Северномакедонското МВР съобщи, че е издадена международна заповед за арест. Това позволява на държавата да търси съдействие за установяване и евентуално задържане на лицето извън своята територия, при спазване на приложимите закони и международни договори.
Трето: евентуално използване на каналите на Интерпол. Държавата може да поиска публикуване на червена бюлетина или да използва друг допустим канал за международен полицейски обмен. При червената бюлетина Интерпол проверява дали искането отговаря на собствените му правила. Организацията не издава международна заповед за арест и не може сама да задължи държавите да арестуват лицето.
Четвърто: действията на държавата, в която е установено лицето. Ако издирваното лице бъде открито в България, българските власти трябва да преценят какви действия са допустими според националното право, приложимите международни договори и характера на постъпилото искане.
Защо червената бюлетина не е международна присъда?
Интерпол определя червената бюлетина като искане до правоохранителните органи по света да установят местонахождението на издирвано лице и да го задържат временно с оглед на екстрадиция, предаване или сходна правна процедура.
Тя се основава на национална заповед за арест или съдебно решение, но сама по себе си не представлява международна заповед за арест.
Всяка държава решава какво правно значение да ѝ придаде и какви мерки може да предприеме. Освен това Интерпол проверява дали исканията съответстват на устава му, включително на забраната организацията да се намесва във въпроси с политически, военен, религиозен или расов характер.
Това е особено важно при случаи, които се превръщат в предмет на дипломатически спорове. Политическите изявления около едно дело не са достатъчни сами по себе си, за да докажат, че издирването е политически мотивирано. За такава оценка са необходими конкретни факти и правна преценка.
Ще предаде ли България Ива Михайлова на Северна Македония?
Това е един от най-съществените въпроси в случая. Vesti.bg изпрати официални запитвания до Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на външните работи (МВнР) във връзка със случая и очаква отговорите на институциите.
Ива Михайлова има българско и северномакедонско гражданство. Това обстоятелство е от централно значение за евентуална процедура по екстрадиция.
Какво гласи българската Конституция?
Член 25, алинея 4 от Конституцията на Република България гласи:
„Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.“
Текстът допуска изключение, когато са налице съответните международноправни основания. Следователно не е достатъчно да се заяви просто, че всяко предаване е абсолютно невъзможно, без да се провери конкретният правен режим.
При приложимата Европейска конвенция за екстрадиция обаче България има изрична декларация, че отказва екстрадиция на свои граждани. Съветът на Европа публикува тази декларация в официалната си база данни за договорите.
Това означава, че обикновената екстрадиция на Ива Михайлова от България към Северна Македония е изправена пред съществена правна пречка, тъй като тя е българска гражданка.
Прокуратурата в Кочани поиска задържането на Ива Михайлова под стража
Може ли Северна Македония въпреки това да поиска предаването ѝ?
Да. Северна Македония може да изпрати официално искане за екстрадиция, придружено от необходимите документи, съдебни актове и описание на обвинението.
Това не означава, че България е длъжна да уважи искането.
При получаването му българските компетентни органи трябва да разгледат правното основание, гражданството на лицето, приложимите договори, процесуалните гаранции и останалите релевантни обстоятелства.
В зависимост от конкретната процедура може да възникне и въпрос за временно задържане, но и то не означава автоматично предаване на друга държава.
Важно е да се разграничават три отделни решения:
дали лицето може да бъде установено и задържано;
дали са налице законови основания за екстрадиционно производство;
дали в крайна сметка лицето може да бъде предадено на молещата държава.
Какво ще стане, ако България откаже да я предаде?
Ако Северна Македония изпрати искане за екстрадиция и България откаже да го уважи, това не означава автоматично нарушение на международното право или отказ от съдействие на чужда съдебна система.
Решаващо е на какво правно основание е направен отказът и какви международни задължения имат двете държави.
Възможните последици могат да бъдат разгледани в три направления.
1. Правни последици
Северна Македония може да продължи наказателното производство според собственото си законодателство. България може да разгледа постъпили искания за правна помощ и други форми на сътрудничество, доколкото са допустими.
Отказът от екстрадиция не отменя автоматично обвинението в Северна Македония и не представлява оправдаване по делото за катастрофата.
2. Дипломатически последици
Скопие може да настоява за допълнителни обяснения, да повдигне въпроса пред европейски институции или да използва дипломатически канали за оказване на натиск. Подобни действия обаче не водят сами по себе си до правно задължение България да предаде своя гражданка.
3. Възможни нови съдебни действия
Ако има основания и приложимите закони позволяват това, може да възникне въпрос за други форми на правно сътрудничество. Дали и как те могат да се приложат в конкретния случай зависи от доказателствата, компетентността на органите и съответните международни договори.
Голям дипломатически скандал ли е случаят?
Има безспорни признаци за сериозно дипломатическо напрежение, Северна Македония привика българския посланик в Скопие Желязко Радуков във връзка със случая.
Според съобщението на Министерството на външните работи и външната търговия на Северна Македония начинът, по който Михайлова е била посрещната в София, включително заявките за приемането ѝ на високо равнище, представлява провокация и подкопава доверието между двете държави.
Скопие изразява и позиция, че националността или притежаването на второ гражданство не трябва да освобождава никого от отговорност пред компетентните институции.
Спорът не се изчерпва с въпроса за едно наказателно дело.
От българска страна в публичното пространство се поставят въпроси за правото на Михайлова да получи необходимото лечение, за отказите да ѝ бъдат върнати документите и за гаранциите за справедлив процес.
От северномакедонска страна акцентът е върху неизпълнението на наложените ограничения, отсъствието на обвиняемата от страната и необходимостта съдебното производство да продължи.
Ще се стигне ли до конфликт с Европейския съюз?
Възможно е случаят да бъде поставен пред европейски институции, особено ако някоя от страните смята, че има нарушения на правата на човека или на принципите на правовата държава.
В официалната си позиция, северномакедонското външно министерство заявява, че ще предприеме стъпки за информиране на международните институции, включително тези на ЕС и Съвета на Европа.
„Чувствам се в безопасност“: Ива Михайлова е в „Пирогов“, МВР ще изяснява как е преминала границата
Как започна всичко - катастрофата край Кочани
На 7 октомври 2025 г. на пътя между Кочани и Щип в Северна Македония става тежка автомобилна катастрофа. При сблъсъка загива водачът на единия автомобил, а няколко души са ранени, сред които и самата Ива Михайлова.
По-късно срещу младата жена е образувано наказателно производство за престъпление, свързано с безопасността на движението по пътищата.
Според информацията за съдебното производство обвинението поддържа версия, че Михайлова е управлявала автомобила си с превишена скорост и е навлязла приблизително 70 сантиметра в насрещната лента.
По време на заседанията са представяни експертни заключения за механизма на катастрофата.
Михайлова и близките ѝ оспорват обвинението и твърдят, че другият автомобил е навлязъл в нейната лента.
Защитата поставя под въпрос начина, по който се установяват обстоятелствата около катастрофата, и настоява делото да бъде разгледано справедливо.
Адвокатът на Михайлова Насер Рауфи съобщи на 13 октомври 2026 г., че Давид Кръстов, когото защитата определя като единствения свидетел, подкрепящ нейната версия за инцидента, е получил призовка за разпит.
Според информацията, публикувана от Vesti.bg на 12 октомври 2026 г., първоначалният преглед на Ива Михайлова в болницата в Кочани не установява тежки травми. Заради продължаващите болки Михайлова е преместена в болница в Скопие, където след ядрено-магнитен резонанс са установени счупване на пети поясен прешлен и пукнатина на четвърти поясен прешлен.
Тя остава под болнично наблюдение четири дни.
През следващите месеци според публично представената информация Михайлова продължава да настоява за допълнителни прегледи и лечение в България. Тя и защитата ѝ твърдят, че здравословното ѝ състояние се влошава и че необходимото лечение не може да бъде осигурено в Северна Македония.
В интервю пред журналисти пред съда в Кочани на 31 август 2026 г. Михайлова заявява, че се чувства все по-зле и че се надява да получи възможност да се лекува в България. Тогава тя съобщава, че са били отказани осем молби за лечение у нас.
Според Главната прокуратура на Северна Македония на 9 октомври 2025 г. на Михайлова са били отнети българският и северномакедонският паспорт. Наложени са ѝ също забрана да преминава държавната граница с лична карта, забрана да напуска Кочани и задължение да се явява пред компетентните органи.
Прокуратурата посочва риска от бягство като една от основните причини да се противопоставя на връщането на документите за пътуване.
Защитата, от своя страна, настоява, че ограниченията възпрепятстват лечението ѝ и че трябва да ѝ бъде разрешено да се прибере в България.
Случаят постепенно излиза извън рамките на наказателното производство.
На 19 декември 2025 г. Михайлова се свързва по телефона с българското посолство в Скопие и съобщава за катастрофата и за наличието на адвокат. На 23 март 2026 г. изпраща писмено уведомление, в което посочва, че вече са подадени три молби за връщане на българския ѝ паспорт, но те са отхвърлени.
На 27 април е подадена нова молба, придружена от предложение за гаранция с недвижим имот и медицинска експертиза.
През май представители на българското посолство се срещат с Михайлова, а впоследствие и с нея и майка ѝ, Христина Михайлова. Медицинската документация е събрана и изпратена до българските институции.
През юни 2026 г. случаят е обсъден в парламентарната комисия по политиките за българите извън страната. Българските институции съобщават за организирана възможност Михайлова да бъде прегледана в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в София на 15 юни.
Въпреки тези действия съдебните ограничения в Северна Македония остават в сила.
Как Ива Михайлова се върна в България?
На 11 октомври 2026 г. Михайлова се завръща в България с помощта на своя български адвокат Николай Димитров.
Според разказа на двамата пред българските медии те са преминали през официален граничен пункт и са представили лични документи. Михайлова твърди, че е използвала документите си за самоличност и от двете държави.
Версията им се разминава с информацията на северномакедонското МВР, което заявява, че в граничната система няма регистрирано излизане на Михайлова от страната. Според съобщеното от властите, проверка чрез съвместния контактен център с България не е установила и регистрирано законно влизане на нейно име.
Българското Министерство на външните работи съобщава, че не е било предварително уведомено за действията, довели до пристигането ѝ в България, и не е участвало в организирането им.
На 12 октомври 2026 г. бе съобщено, че Михайлова е приета в „Пирогов“ и предстои да остане за няколко дни за медицински изследвания и прегледи.
Предстои лекарите да оценят състоянието ѝ и да определят необходимите медицински действия.
